Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Това е нелогичен извод, гризящ краищата на Хировото съзнание от десет минути насам: лазерната светлина притежава някаква странна зърнеста наситеност, молекулярна чистота, отразяваща нейния произход. Окото ти го забелязва, по някакъв начин знае, че е неестествено. Това навсякъде бие на очи, но особено много — под мръсен надлез посред нощ. Светлинката постоянно проблясва в периферното зрение на Хиро и той непрекъснато се опитва да проследи източника й. За него тя е очевидна, но като че никой друг не я забелязва.
Някой под този надлез, някъде, осветява с лазерен лъч лицето на Хиро.
Това го нервира. Без много да бие на очи, той леко променя курса. Запътва се по посока на вятъра към огън от запален боклук, пламтящ в стоманен варел. Сега е застанал посред струя рядък дим, който подушва, но не точно го вижда.
Ала следващият път, когато лазерът се стрелва към лицето му, той разпръсква милион мънички пепелни частици и се разкрива — чиста геометрична линия в пространството, сочеща право към своя източник.
Това е гаргойл, застанал в сумрака до една барака. И за в случай, че не се набива достатъчно на очи, е облечен с костюм. Хиро се отправя към него.
Гаргойлите представляват срамната страна на Централната разузнавателна корпорация. Вместо да използват лаптопи, те носят компютрите по тялото си, разделени на отделни модули и окачени на кръста, на гърба, на шлема. Те служат като уреди за наблюдение над хората и записват всичко ставащо около тях. Нищо не изглежда по-тъпо. Тази премяна е модерният еквивалент на калъфа на сметачната линийка или този на калкулатора, закачен на колана — знак, че потребителят му принадлежи към класа, едновременно над и далеч под човешкото общество. За Хиро те са благодат, защото въплъщават най-лошия стереотип на нещатния сътрудник на ЦРК. Те привличат към себе си цялото внимание. Този самоналожен остракизъм се отплаща с това, че можеш непрекъснато да се намираш в Метавселената и през цялото време да събираш информация.
Големите клечки в ЦРК не могат да понасят тия типове, защото те стоварват в базата данни зашеметяващо количество безполезна информация, разчитайки на мижавия шанс някаква част от нея все пак да се окаже полезна. Все едно да записваш номера на всяка кола, която виждаш на път за работа всяка сутрин за в случай, че някоя от тях блъсне човек. Дори и базата данни на ЦРК не може да побере безпределни количества боклук. И затова закоравелите гаргойли не след дълго ги изритват оттам.
Този още не са го изритали. И ако съдим по качеството на оборудването му — а то е много скъпо — от доста време се занимава с това. Значи сигурно си го бива.
Щом е така, защо се мотае тук?
— Хиро Протагонист — казва гаргойлът, когато Хиро най-сетне го издирва в мрака до бараката. — Нещатен сътрудник на ЦРК от единайсет месеца. Специалист по Индустрията. Бивш хакер, пазач, разносвач на пици и организатор на концерти — смънква всичко това той. Не иска Хиро да му губи времето с рецитиране на куп известни факти.
Лазерът, постоянно избождащ очите на Хиро, е бил изстрелван от компютъра на този тип чрез периферно устройство, стърчащо над очилата посред челото му. Дългообхватен ретинен скенер. Ако се обърнеш към него с отворени очи, лазерът се изстрелва, прониква в ириса ти — най-нежният от всички сфинктери — и сканира ретината. Резултатите се изпращат в ЦРК, където разполагат с база данни от няколко десетки милиона сканирани ретини. След няколко секунди, ако вече фигурираш в базата, собственикът разбира кой си. Ако още не фигурираш — е, вече фигурираш.
Разбира се, потребителят трябва да разполага с привилегии за достъп. А след като разкрие самоличността ти, трябва да разполага с още привилегии за достъп, за да получи лична информация за теб. Този тип очевидно разполага с много привилегии за достъп. С много повече привилегии, отколкото Хиро.
— Казвам се Лагос — представя се гаргойлът.
Значи, това бил човекът. Хиро си мисли дали да не го попита какво, по дяволите, прави тук. С голямо удоволствие би го завел да го почерпи едно, да си поговорят за кодирането на Библиотекаря. Но сега е вбесен. Лагос се държи грубо с него (гаргойлите поначало са си грубички).
— Заради Гарвана ли си дошъл? Или заради фъз-грънджа, дето се занимаваш с него вече от, ъ-ъ, приблизително трийсет и шест дни? — пита Лагос.
Да се разговаря с гаргойлите никак не е забавно. Те никога не завършват изреченията. Реят се из свят, изрисуван от лазер, сканират ретини във всички посоки, проверяват всеки един в разстояние хиляда метра, виждат всичко във визуална светлина, инфрачервено, радар с милиметрови вълни и ултразвук — всичкото това наведнъж. Мислиш си, че говорят на теб, но те всъщност ти изливат досието на някой непознат в другия край на стаята или идентифицират марката и модела на прелитащите горе самолети. Доколкото Хиро разбира, докато двамата се преструват, че си приказват, Лагос стои и мери дължината на хуя му през панталоните.