Снежен крах

— Но кабелната ТВ система не е като телефонната.

— На този етап не беше, защото беше просто локална система. Но когато покриете с локални системи целия свят, остава ви само да ги свържете и се получава глобална мрежа. Също толкова голяма, колкото и телефонната система. Само дето тази система пренася информация десет хиляди пъти по-бързо. Тя пренася образи, звук, данни — каквото кажете.

Чиста проба реклама чрез подставени лица, половинчасова телевизионна реклама без никаква друга цел освен да остави Л. Боб Райф да си изкаже мнението по конкретна тема. Като че неколцина от програмистите на Рай — хората, които караха системите му да работят, се събрали и сформирали съюз — нещо нечувано за хакерите — и подали иск срещу Райф с претенцията, че е поставил аудио и видео бръмбари в домовете им. Всъщност, поставил е всички тях под двайсет и четири часово наблюдение и е тормозил и заплашвал програмисти, направили така наречения от него „неприемлив избор на начин на живот“. Например, когато една от програмистките му и нейният съпруг една нощ практикували орален секс в собствената си спалня, на другия ден жената била привикана в кабинета на Райф, където той я нарекъл курва и содомитка и й наредил да си разчисти бюрото. Лошата слава, която си спечелил Райф покрай това, така го раздразнила, че почувствал нужда да прахоса няколко милиона за закърпване на имиджа.

— Аз работя с информация — разправя той на мазнещия се подлизурко-псевдожурналист, който го „интервюира“. Намира се в своя кабинет в Хюстън и изглежда още по-излъскан от нормалното. — Цялата телевизия, предоставяна на консуматорите по целия свят, минава през мен. По-голямата част от информацията, предавана към и от базата данни на ЦРК, минава през моите мрежи. Метавселената — цялата Улица — съществува благодарение на мрежа, която аз притежавам и контролирам.

Но това означава, ако проследите още малко мисълта ми, че когато един програмист, мой подчинен, работи с тази информация, той притежава чудовищна власт. Информацията влиза в мозъка му. И остава там. Тя пътува с него, когато вечер се прибира у дома. Тя се оплита със сънищата му, за Бога. Той разговаря с жена си за нея. И, по дяволите, той няма никакво право над тази информация. Ако аз управлявах фабрика за коли, нямаше да позволявам на работниците да откарват колите у дома или пък да вземат назаем инструменти. Но тъкмо това правя всеки ден в пет часа по цял свят, когато моите хакери се прибират от работа.

Навремето, когато са бесели конекрадците, те биха направили всичко, но не и да се напикаят в гащите си. Това е бил последният признак, нали разбирате, че са загубили контрол над собствените си тела, че ще умрат. Виждате ли, първата функция на всяка организация е да контролира собствения си сфинктер. Ние не правим дори това. Така че ние работим над усъвършенстването на нашата техника на мениджмънта, за да можем да контролираме тази информация, без значение къде се намира тя — на нашите харддискове или дори вътре в главата на програмистите. Не мога да кажа нищо повече сега, защото имам конкуренция, която ме безпокои. Но пламенно се надявам, че след пет-десет години това дори няма да подлежи на коментар.