Снежен крах

— Той притежава значителен дял от „Сдружение Райски врата“ — мултинационалната организация, чиято собственост са „Райските врата на преподобния Уейн“.

— Добре, нека продължим пресяването — казва Хиро.

Той наднича над очилата си, за да се убеди, че Виталий все още далеч не е стигнал до мястото на концерта. После се гмурва обратно и продължава да преглежда видеозаписите и вестникарските статии, събрани от Лагос.

В онези години, когато Райф прави даренията си за Преподобния Уейн, той все по-често се появява и на бизнес-страниците — първо в местните вестници, а после — в „Уолстрийт Джърнъл“ и „Ню Йорк таймс“. След опита на нипонците да използват връзкарската си мрежа, за да го отрежат от тамошния пазар на телекомуникациите, следва вихрушка от публикации — очевидно от подставени лица. Той раздува историята пред американската публика и прахосва десет милиона собствени пари за кампанията за убеждаване на Америка, че нипонците са двулични интриганти. Триумфална поява на корицата на „Економист“, след като нипонците най-накрая клекнаха и го оставиха да налапа пазара на фиброоптични влакна в тази страна, а по-нататък — в почти цяла Източна Азия.

Най-сетне започват да се появяват и статии за начина му на живот. Л. Боб Райф дава на публициста си да разбере, че иска да показва повече своята човешка страна. Започва програма за личностна журналистика, която вдига шум около Райф, след като той си купува яхта от правителството на Съединените щати.

Л. Боб Райф, последният откровен монополист на нашето време, е показан как се консултира с декоратора си в капитанската каюта. Тя си изглежда добре и така, като се има предвид, че Райф е купил кораба от Флотата, но не е достатъчно тексаско за него. Иска да изкорми кораба и да го преустрои. Следват снимки на Райф, маневриращ с тялото си на кастрирано добиче из тесните коридори и стръмните стълбища на корабната вътрешност — типичен сив стоманен флотски пейзаж, който, уверява той интервюиращия, щял да издокара значително.

— Нали я знаете историята за Рокфелер, дето си купил яхта — купил си доста малка яхта, около двайсетметрова. Малка според критериите на времето. И когато някакъв го попитал защо така си е купил такава нищо и никаква яхтица, той само го изгледал и му казал: „Че вие за кого ме мислите, за Вандербилт? Хм! Както и да е, добре дошли на борда на моята яхта.“

Л. Боб Райф разказва това, застанал на платформата на огромен открит товарен асансьор заедно с интервюиращия и целия снимачен екип. Асансьорът се издига на фона на Тихия океан. Докато Райф произнася края на изречението, изведнъж асансьорът се издига догоре, камерата се обръща и ние виждаме палубата на самолетоносача „Ентърпрайз“, бивша собственост на Флота на Съединените щати, а сега лична яхта на Л. Боб Райф, надвил и Защитната система на Генерал Джим, и Глобалната сигурност на Адмирал Боб в яростна битка в наддаването. Л. Боб Райф изказва възхищение от огромните открити пространства на палубата за излитане на кораба и ги уподобява на някои части от Тексас. Той предполага, че би било забавно да покрие част от палубата с пръст и да развъжда там говеда.