Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Двамата Крипс се връщат бързо при основната група. Гарванът тръгва подире им. Но шефът-Крип отстъпва назад и вдига двете си ръце в знак „спри“. Гарванът спира на място и усмивката се връща на лицето му.
Шефът-Крип се извръща и посочва черното си БМВ. Задната врата на колата се отваря и навън излиза един мъж — по-млад и по-дребен чернокож с кръгли очила с телени рамки, облечен с джинси, огромни бели маратонки и типични студентски дрешки.
Студентът тръгва бавно към Гарвана и вади нещо от джоба си. Ръчен уред, но твърде обемен за калкулатор. Има клавиатура отгоре и нещо като прозорче в единия край, с което студентът непрекъснато държи Гарвана под прицел. Над клавиатурата има датчик със светодиод, а под него — червена мигаща лампичка. Студентът е нахлупил чифт слушалки, включени към задницата на уреда.
За начало момчето насочва прозорчето към земята, после — към небето, а после — към Гарвана, без да изпуска от поглед мигащата лампичка и датчика. Това напомня на някакъв религиозен обред — приемане на дигитална входяща информация от небесния дух, после от земния дух, и най-сетне от черния рокер-ангел.
После той бавно се отправя към Гарвана, стъпка по стъпка. Хиро вижда как червената лампичка пулсира на пресекулки — не следва никаква конкретна схема или ритъм.
Студентът стига на метър от Гарвана, после го заобикаля два пъти, като постоянно държи уреда прицелен навътре. Когато приключва се дръпва пъргаво, обръща се и го насочва към мотоциклета. Щом уредът се насочва към мотоциклета, червената лампичка започва да примигва много по-начесто.
Студентът отива при главния Крип, маха слушалките и двамата си разменят няколко думи. Крипът го изслушва, но е вперил поглед в Гарвана. Кима няколко пъти, най-сетне потупва студента по рамото и го изпраща обратно в БМВ-то.
Гайгеров брояч.
Гарванът тръгва към големия Крип. Ръкуват се — обикновено стандартно Евроръкостискане, никакви префърцунени вариации. Срещата никак не е приятелска. Крипът лекичко се блещи, Хиро забелязва браздите по челото му, всичко в стойката и лицето му крещи: „Разкарайте ме от този марсианец!“.
Гарванът се връща обратно при радиоактивния си шопар, отпуска няколко бънджи въжета и взема един метален куфар. Подава го на шефа-Крип и двамата пак си стискат ръцете. После се обръща, връща се бавно и спокойно при мотоциклета, качва се и потегля с пърпорене.
На Хиро много му се иска да поостане и да погледа още, но има чувството, че тъкмо това събитие Лагос го е покрил. А освен това си има друга работа. Две лимузини си пробиват път през тълпата към сцената.
Лимузините спират и от тях започват да изскачат нипонци. Облечени с тъмни дрехи, вдървени, те застават неловко посред вихрещия се купон като шепа счупени нокти, забучени в шарено желе. Най-сетне Хиро събира смелост да отиде и погледне през прозореца дали е онзи, който той си мисли, че е.
През опушеното стъкло не се вижда нищо. Той се навежда и залепва нос на стъклото в опит да ги накара да го видят.
Пак никакъв отклик. Най-накрая почуква на прозореца.
Тишина. Хиро поглежда антуража. Всичките са го зяпнали. Но щом вдига очи, до един извръщат погледи и изведнъж се сещат да си извадят цигарите или да си разтъркат веждите.
Вътре в лимузината има един-единствен светлинен източник, достатъчно ярък, че се вижда през опушеното стъкло, и това е отчетливият издут правоъгълник на телевизионен екран.
Какво толкова, по дяволите. Това тук е Америка, Хиро е полуамериканец и няма смисъл да изпадаме в крайности по повод учтивостта. Той отваря вратата и поглежда към задната част на лимузината.
Суши Кей седи там, заклещен между двама други млади нипонци — програматори от неговия имидженерен екип. Косата му е изключена и изглежда просто като оранжева прическа „афро“. Облечен е в частично сглобен сценичен костюм — очевидно очаква да се качи тази вечер на сцената. Изглежда е приел предложението на Хиро.
Той гледа известната телевизионна програма „Шпионско око“. Тя е продуцирана от ЦРК и се излъчва от едно от най-големите студиа. Това е „риалити телевизия“ — ЦРК избира някой от агентите си, ангажиран с мокра поръчка — работа с плащ и шпага — и го подключва към гаргойлска апаратура, така че всичко, което вижда и чува, се предава в основната база в Лангли. После от материала се монтира седмично едночасово предаване.