Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
- Двамата с нея сме приятели – каза Кинг, звучейки глупаво дори в собствените си
уши.
Ейдън се изсмя.
- Ако сте само приятели, тогава определено ще я изведа на тази среща, въпреки
всичко.
- От нея зависи – каза Кинг, като отново го сърбеше да удари някого или нещо.
Той и Хармъни трябваше да бъдат приятели. Тя го караше да се смее, както в момента
се смееше над тях заедно с Морган. Питаше го за неща, за които мразеше да говори, но
не нея той отговаряше. Кой да знае, че можеш да говориш с жена? Бяха повече от секс
партньори. Нямаше права над нея, но като неин приятел, щеше да я предупреди да стои
далеч от Ейдън. Тя не търсеше обвързване, но Ейдън беше уморен от скиторенето, дори
и сам да не го знаеше.
Кинг се изкатери по въжето нагоре в пещерата и обви ръка около Хармъни, сякаш
му бе липсвала. Той благодари на Морган и Ейдън, когато се присъедини към тях, но
не мислеше, че благодарствените целувки на Хармъни бяха необходими.
- Къде са колелетата? – попита той.
- На път обратно към замъка. Вън е тъмно, да знаете. Всички бяха навън цял ден
да ви търсят. С Ейдън дойдохме да работим върху трапезарията и чухме воя още преди
да стигнем до дока.
Хармъни намести анорака си така, че да скрие тениската с надпис “Донор на
Оргазми”.
- Кое ви накара да проверите тук? – попита тя.
- Не се сетихме веднага – каза Ейдън, – но Кинг се опитваше да влезе, когато
бяхме деца. Бях с него няколко пъти, но бавачката му беше строга и го държеше
изкъсо.
Кинг затвори очи, когато Хармъни се завъртя към него.
- Ти си имал бавачка?
- Не започвай.
- Но аз мислех, че си ходил на военен летен лагер.
- Така беше, но дори и бавачката му беше военна – каза Ейдън – с режим, който
можеше да убие нормално дете. Кинг беше осъден на две седмици с нея тук всяко лято,
но на него му харесваше.
- Би ли млъкнал? – тросна се Кинг. – Клюкарстваш повече и от жена.
- Ако обичаш – каза Хармъни. – Аз съм жена и пазя адски много повече тайни от
теб.
- Не се обзалагай на това, Харпийо.
- Ти разголи душата си пред мен там долу.
- Грешиш. Душата ми е много по-тъмна, отколкото ще разбереш някога.
- Толкова за приятелството. – Хармъни тръгна към замъка, мусейки се.
- Не мисля, че някога си задържал някоя жена за приятелка толкова дълго – каза
Ейдън и Кинг го цапардоса.
В кухнята на замъка, той откри Хармъни да разговаря с тийнейджърка, която
дъвчеше косата си, забила поглед в пода и даваща едносрични отговори.
- Какво става тук? – попита Кинг и тийнейджърката подскочи.
- Съжалявам, нямах намерение да те стряскам. Да не би лодката ти да е заседнала?
- Търся някого – промърмори хлапето.
- Някой от тук?
Тя кимна.
Кинг завъртя очи. Беше дълъг ден, бузата на дупето го болеше и фитилът му бе
къс, но Хармъни сложи ръка върху неговата и той се успокои. Проклятие, тя отново
ползваше тази умиротворяваща маневра, а на него адски му се искаше да не му харесва
толкова.
Той въздъхна и се опита да погледне лицето на тийнейджърката.
- Как се казваш?
- Реджи – каза тя.
- Реджи? Това не е име на момиче… Реджина?
Тя вдигна глава, само колкото да срещне очите му.
- Татко?
Замаян, Кинг се опита да осмисли идеята за размъкнатата тийнейджърка, когато
малко момче, дребно, тъмнокосо като Реджина, надникна иззад разкъсаната й пола.
- Ти ли си моя дядо?
- Заведи ги в приемната, за да можете да говорите насаме – каза Хармъни,
превръщайки се в гласа на разума. – Ще помоля Гилда да ви приготви нещо за хапване.
- Насам – каза Кинг на момичето, което вдигна малкото момче, на което той все
още не бе отговорил, защото честно казано не знаеше отговора. Не знаеше как
изглежда собствената му дъщеря. – Какво се случи с майка ти?
- Изрита ме от вкъщи, когато се оказа, че съм бременна.
- Чакай, трябва да знам фамилията ти.
Тя спря.
- Пакстън. Реджи… Реджина Пакстън. Ти ли си баща ми?
- Цялото име на майка ти?
- Белинда Брюър Пакстън – каза момичето, подавайки му акта за раждане на сина
си с нейното име, Реджина Пакстън, като майка.
Кинг се замая, узнавайки това, което изглеждаше като нищо в сравнение с онова,
през което трябва да бе минало момичето.
- Да – каза той. – Аз съм баща ти.
- Защо си стоял настрана?
Той хвана ръката й, докато заобикаляха падналия полилей.
- Преди да се родиш, майка ти извади съдебна заповед, за да ме държи надалеч.
- Предполагах.