Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

изгубени за света, но по-живи от всякога. Тук тя откри истинската си същност.

Свързвайки се с Кинг. Можеше да го направи. Не се нуждаеше той да отвърне на

чувствата й. Да знаеше как се чувства, колкото и незряло да бе, беше достатъчно.

Горещата вода допринесе за веселата им игра, докато се носеха в хармония,

оргазмът й наближаваше все повече… и въпреки това той го отлагаше, карайки я да се

стреми към него. Облада я грубо. Някой извика. Тя. Той? Двамата. Понесоха се през

ръба, надолу по дъгата, после се сгромолясаха в морето, докато не рухнаха и се

понесоха.

Топлина се разля между краката й. Загуба. Беше я напуснал. Празнота. Тя

проскимтя, а той я утеши. Нищо нямаше да е така красиво, както преживяването, което

оставиха зад себе си. Но когато отвори очи, тя видя красотата в очите му с цвят на

уиски. Безпокойство. Загриженост. Откровена и истинска. Без стени. Уязвим. Отворен

за околните.

Уязвимостта му нямаше да се задържи дълго, но тя ценеше момента. Тя го целуна

и пое нектара на богинята от устните му, изобилие, радост. Преплитайки треперещите

си крайници с неговите, тя се унесе в сън, бузата й бе до гърдите му, брадичката му –

върху главата й, обгръщаше я, докато тя се носеше свободно, затоплени от

заобикалящата ги вода като бебета в утробата.

- Хармъни, скъпа, събуди се. – Чаровният принц я събуди с целувка.

Тя отвори очи.

- О, това си ти.

- Кого очакваше?

- Чаровният принц. Той ме нарече “скъпа” в съня ми. Не може да си бил ти. – Тя

прочете объркването на Кинг. – Това е приказен сън, който се повтаря от цяла вечност.

Сестрите ми ме подиграват.

- Какво? Не съм ли достатъчно добър, за да бъда твоя принц?

- Добър? Ти си впечатляващ. Но никога не съм мислила за Чаровния в сексуалния

смисъл.

- Е, за теб няма “и заживели щастливо” без секс, Оргазматрон. Време е да

осъвремениш приказката.

- Вярно е. Виж ни как правим любов в свещеното място на природата. Изживявам

приказка, въпреки всичко.

- Не за дълго. Въздухът стана по-студен, ако изобщо е възможно. Време е да

изплуваме и да видим дали има път за бягство, преди слънцето да залезе, иначе ни

очаква дълга, студена нощ.

- Ти си специалист по загряването – каза тя. – Сами ще се топлим.

Линиите от смях около устата му се утроиха този път. Тя се оттласна от гърдите

му и заплува.

- Кинг Пакстън. Мисля, че знаеш как да се усмихваш.

- Леле, слънчице, не казвай на никого, особено на Ейдън и Морган, или

репутацията ми на корав задник ще бъде безвъзвратно разрушена.

Стените на Кинг останаха спуснати, осъзна Хармъни, докато плуваха по извития

извор към широкия, кръгъл отвор в скалите, като прозорец към морето. Хванаха се за

гранитния му ръб, за да погледнат надолу към самоубийствената издатина от остри