Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

- Никой мъж не е виждал Мия преди. Мисля за нея като за… ритуал за преход,

освен, ами, планирах да я споделя с някой специален.

- Аз съм специален.

- Но не си единственият.

- Единственият? О, “единственият”. – Кинг остави малко водна дистанция

помежду им. – Не. Не, не съм. Този водопад е красив – каза той, изплашено. – Виждал

съм го от лодката си.

- Каква лодка? – попита тя, сменяйки темата, за да не си докара той инфаркт.

- Никога не задаваш очаквания въпрос. Лодката ми е красавица, деветдесет

сантиметрова дървена шхуна на име “Морското конче”.

- Майтапиш ли се? Обичам да плавам и обичам морски кончета. Имам татуировка

на морско конче.

Той доплува по-близо.

- Сериозно? Къде?

- От теб зависи да го откриеш.

Той сложи ръка около раменете й.

- Искаш ли да знаеш дали можем да се измъкнем от тук или не?

Тя сви рамене.

- Знам, че не можем.

- Откъде го знаеш?

- Езикът на тялото ти. Настроен си закрилнически. Потъваме, ще ме извиниш за

играта на думи, и Мия няма нищо общо с това.

- Мия не е заподозряна, а ние плаваме нагоре по горещите извори без гребло.

- Поне не е блатото на вечната смрад и няма да си отидем гладни. Имаме банани.

- Ако не са се разкашкали, досега вече са почернели. Изпуснах ги по пътя надолу.

- Знам. Пристигнаха преди теб и ги спасих. Замразените банани са страхотни,

особено с шоколадова заливка… като секс. Горещ фъдж звучи особено добре точно

сега. – Тя потрепери.

- Хайде, да се махнем от студения морски бриз и да плуваме под вода, за да се

стоплим на път за обяда.

Под синьо-зелената повърхност, те се целуваха и дразнеха, играеха и се гонеха, а

Хармъни се чувстваше като русалка, лудувайки с “единствения”, който съдбата й бе

предопределила. Уау, наистина беше луднала по приказката.

Отделяйки вниманието си от Кинг и безполезната приказка, тя погледна надолу,

за да види белите шапки на сталагмитите под тях. Значи изворът бе сравнително нова

придобивка към пещерата. Тя изплува, избърсвайки вода от лицето си и коса от очите.

- Ами източникът на извора? – попита тя, когато Кинг изплува. – Може би ще

можем да намерим път навън от там.

- Източникът трябва да е някъде под пода на пещерата отвъд мястото, където

правихме любов – каза той.

Бученето на водопадите не можеше да се сравнява със звука от бученето на

сърцето в ушите й. Той каза, че бяха правили любов. Беше направил грешка на езика,

разбира се, но, уау, той не се поправи. Горкият мъж имаше нужда от спасяване не само

по обичайния начин.

- Ще се обзаложа, че няма да мога да намеря банан голям колкото пишката ти –

каза тя, гмуркайки се под повърхността, за да се състезава с него обратно към

пещерата.