Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:

Запознайте се със сестрите Картрайт - Хармъни, Дестини и Сторм - тризначки и неспирни съблазнителки. Хармъни, осигуряваща артикули за антикварния магазин на сестрите си, може да разчита предмети и да научава неща за предишните им собственици. Сега келтски пръстен я отвежда до замък на крайбрежието на Масачузетс. Наследството на Кинг Пакстън е прокълнато и той се надява, че тази дългокрака блондинка може да му помогне да се помири с разгневения дух, разбунтувалият се, недоволен екип... и собственото му сърце
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 100
Перейти на страницу:

Джейк кимна.

- Добре.

- На колко години си? – попита Кинг.

- Две. – Джейк вдигна два пръста. – Но скоро ще съм на фри. Видях трактор в

градината ти. Зайчетата живеят в градини. Любимият ми цвят е синьо. Мога да си

напиша името. Искаш ли да видиш?

- Не, бебче, в момента нямаме листи – каза Реджина. – Може би по-късно. –

Изражението й питаше какъв план има за тях.

- О, оставате – каза Кинг, емоцията го принуди да прочисти гърлото си. – Трябва

да накараме законът да бъде на наша страна, но ще скоча в боя с удоволствие и с всеки

ресурс, с който разполагам, значителен арсенал, бих добавил.

Игнорирайки замъгления блясък в очите на Хармъни, Кинг разроши косата на

внука си, а когато малката главичка на момчето се отпусна на гърдите му, нещо в Кинг

се пречупи и той трябваше да преглътне с усилие.

- Как така е толкова умен? Не мислех, че толкова малки деца като него говорят

така. – Кинг подруса… внука си – леле, това поставяше живота в перспектива. – Вкъщи

ли го обучаваше по пътя, Реджина?

- Реджи. Той иска да учи. На последната ми работа го наричаха Бебчо Айнщайн.

- На колко години си, Реджи? – попита Хармъни.

- Седемнадесет. Почти осемнадесет.

Хармъни се обърна шокирано към него и Кинг сви рамене.

- Дам, предава се в семейството. Бях първа година в гимназията, когато Реджина

се роди.

- Реджи – каза тя.

- Тогава смених гимназиите – каза той на Хармъни. Не искаше Реджина да знае,

че появата й му бе коствала завършването на военното училище.

Дъщеря му, най-накрая заедно с него след всичките тези години. Щеше му се да я

беше прегърнал веднага. Сега бе пропуснал шанса си и не знаеше как да си го върне.

Съжалението заплашваше да го задуши.

Хармъни взе ръката на Реджина, дръпна я от дивана и я отведе до него, така че

Кинг се изправи заедно с Джейк и се обърна към нея.

Хармъни отвлече вниманието на Джейк с шоколадова бисквита, после бутна

Реджина към него. Ръцете на Кинг се обвиха около момичето толкова бързо и силно, че

се уплаши да не я счупи, но тя изглежда не възразяваше, защото и тя го задържа в

чупеща костите прегръдка. Отначало тя заплака мълчаливо, после напълно се разрида в

ръцете му; малкото му момиченце, което бе преминало през ада, докато той се правеше

на богат плейбой с лодка и хеликоптер за играчки. Беше такъв боклук.

Като през мъгла, той видя как Хармъни отвежда Джейк – малката му глава на

рамото й – от салона.

Кинг вдигна дъщеря си и я отнесе обратно на дивана, където седна с нея в скута

си, лицето й бе заровено във врата му и я остави да изплаче мъката си. Собствените му

сълзи намокриха лицето му, без да ги спира. Винеше Хармъни за това. Но може би, за

доброто на Реджина, бе добре, че Хармъни бе свалила защитните му стени.

Той беше първокласен кретен. По онова време, когато се беше издънил, беше

щастлив, че Белинда бе поискала развод. Радваше се да се отърве от нея. А дъщеря му?

Е, през повечето време успяваше да я изтика от ума си, освен когато подписваше

ежемесечния чек за издръжка на дете. Кучи син. В продължение на три години бе

плащал издръжка, докато Реджина се е издържала сама. Белинда също беше боклук.

- Със сигурност не си извадила късмет с родителите – каза Кинг.

- Винаги съм си представяла как седя в скута ти – каза Реджина. – Мечтаех за това

с години, но може би вече съм прекалено голяма?

- Изборът е твой, но можем да се преструваме, че това е денят, в който се роди, и е

първият път, в който те виждам – защото е така – и мога да те подържа малко, само за

днес.

Тя остана на мястото си.

- Никога не си ме виждал?

- Отидох в болницата в деня, когато се роди, но майка ти накара да ме арестуват,

преди да те видя. Нарушаването на заповед да не поддържам контакт може да причини

това на един мъж. Върнах се обратно в Салем, когато излязох от затвора.

- Колко дълго бяхте женени с мама?

- Достатъчно дълго, за да ти дам името си и да дам на нея правото на голяма част

от парите ми. Около две седмици.

- Уау, отървал си се леко.

Кинг се подсмихна.

- Без майтап.

Кинг предположи, че двамата с Реджина бяха седели на дивана поне два часа – тя

до него, след като кракът му се схвана – ръката му, обвита около нея, наваксвайки за

годините, които бе пропуснал: ужасът от това да бъдеш учен да ходиш в гърне от

маниак, първият ден в яслата – единственото дете, което не бе следвано по петите от

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)