Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

Хармъни положи ръка на гърдите му и погали ръката му, а Кинг си помисли, че

емпатията й бе приятна почти колкото секса.

- Трудно е да потърсиш подкрепа от семейството – каза тя. – И аз съм го правила.

Открихме по-голямата си сестра – от първия брак на баща ми, – когато имахме най-

голяма нужда от нея. Тя не знаеше за съществуването ни, но ни прие. Казва се Вики. Тя

беше най-доброто, което ни се е случвало. Магазинът беше неин. Сега сме партньори.

Този разговор ставаше твърде емоционален за него. Той имаше нужда да ги върне

обратно на земята.

- Искаш ли банан за десерт? – попита той.

- Не, благодаря. Може би трябва да си оставим няколко за закуска. – Тя нави

няколко къдрици от мокрите косъмчета по гърдите му.

- Можем да закусим един с друг.

Кинг остави бананите до басейна и се понесе към нея, за да я целуне. Харесваше

му сексуалната й готовност. Ах, кого заблуждаваше? Харесваше много неща у нея.

Искаше да направи детството й по-добро. Странно. Той я повдигна и проникна в нея,

докато се целуваха. Тя въздъхна и се раздвижи върху пениса му. Хлъзгава, сладка и

гладна, прелъстителка, чиято единствена цел бе удоволствието. Животът не можеше да

стане по-хубав от това.

Прокашляне проехтя в пещерата и Хармъни се откъсна от целувката. Тя погледна

над рамото му.

- Хей, рошав сладур. Как продължаваш да ни хващаш все така? Да не си воайор

или нещо подобно?

- Аз съм разочарован спасител, ето какво съм. И си мисля, че това не вещае нищо

добро за предстоящата ни среща.

- Така е – каза Кинг, обръщайки се към Ейдън, закривайки Хармъни с тялото си. –

Искаш ли да се обърнеш, за да може дамата да се облече?

- Разбира се, но… – Ейдън вдигна дантелените бикини и сутиен с цвят на лимон и

ги огледа.

- Дай ми проклетите неща – тросна се Кинг.

- Какво ще кажеш да ги дам на дамата? – хипотетично попита Ейдън, докато

събираше останалите неща на Хармъни и ги остави на ръба на извора.

Кинг й помогна да излезе от водата и я наблюдава как се облича, добре де, пазеше

личното й пространство, докато се обличаше. Да бе, точно така. Това правеше, но не

можа да открие татуировката й на морско конче, преди тя да му подаде неговите

дрехи.

Хармъни приглади назад мократа си коса и отиде при Ейдън.

- Как се озова тук долу?

- По същия начин като вас, предполагам? – Той посочи ледената пързалка.

- Забавно, не те чухме да идваш.

- Скъсахме се да викаме. Помислихме си, че сте си разбили главите при падането.

- Обзалагам се, че сме били под водата – каза Хармъни.

- Плуване – каза Ейдън, – това ли правехте?

- Там долу ли са? – извика Морган.

- Да. – Ейдън завърза въже около кръста на Хармъни. – Хармъни идва. Внимавай.

– Той дръпна въжето, а тя се плъзна нагоре по пързалката.

Ейдън се обърна към него.

- Ще нараниш сериозно това момиче, когато я зарежеш. Не искам да го виждам,

защото е дяволски по-добра от обичайните.