Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

- Какво имаш на гърба си?

Той наведе глава.

- Спипа ме.

- И още как, глупчо. Татуировка на русалка. Нищо чудно за онази реч, че само

мажете ги имали, но не и жените. Искаш ли да обясниш?

- Краката ми замръзват. Може ли първо да се върна във водата?

- Само ако донесеш бананите.

Взимайки ги, той забърза обратно и скочи във водата с вдигнати ръце, за да

предпази бананите.

- Черни – каза той, изплувайки. – Казах ти.

- Стават за ядене – каза тя. – Русалката?

Кинг въздъхна.

- Плавахме с “Морското конче” в Тихия океан, пуснахме котва близо до един

остров, отидохме да го проучим, натряскахме се и си направихме татуировки.

- А вие сте? Ти, Ейдън и Морган?

- Кой друг?

- Какви татуировки си направиха те?

Кинг се засмя.

- Моята не е нищо в сравнение с техните. Тази на Ейдън е, ами, няма значение.

Никога няма да разбереш, защото съм се заклел да умра ако кажа.

- Толкова ли е зле?

Кинг поклати глава, но се подсмихна.

- Направих си русалка, защото ми харесват извивките й. – Той плъзна ръка по

ханша на Хармъни и отстрани на гърдата й, докато говореше. – Като твоите.

- Като стана дума… – Тя откъсна един огромен банан, опипа Кинг под водата,

после опипа банана. – Виж, просто не отговаря на размера.

- Е, ти доста го изтощи.

- Имам предвид банана, тъпчо.

- Хей, така ли се обръщаш към приятел?

Тя се засмя. Какъв звук. Като звънтящи стъклени звезди. Той взе кичур от косата

й, поднесе го към носа си и го подуши.

- Ментата я няма.

Тя се дръпна.

- Ще я измия отново. Подушил си ментата? Да нямаш обоняние като на

блъдхаунд* или какво?

- Достатъчно нормално е – каза той. – Като например какъв е този парфюм, който

ползваш? Кара мъжа наистина да обърне внимание.

- Сама го правя. От масла на пачули, жасмин и орлови нокти.

- Трябва да го бутилираш.

- Сигурна съм, че някой вече го е направил – каза тя. – Кои са трите аромата,

които най-добре си спомняш от детството си?

Нямаше нужда да мисли дълго.

- Говеждо, вакса за обувки, пот.

- През лятото?

- Военен лагер. Същите миризми.

- Ама че детство.

- Права си. Беше гадно. Но винаги изкарвах две седмици тук на

острова. Това беше готино. Кои три аромата помниш ти от детството си?

- Масло от пачули, благоуханни снопчета билки, свежа лавандула. Винаги

пробвах заклинания, за да върна майка ни и да станем семейство.

- Била си малка вещица.

Смехът й го омагьосваше да остане без панталони. Не, тях вече ги нямаше.

Толкова по-добре, за да…

- Както ти си бил малък войник. Жалки сме. Нищо чудно, че си играем добре

заедно. Никога не сме си играли като деца.

- Ако знаех за заклинанията за семейства, вероятно щях да пробвам няколко.

- Гледай и се учи. – Тя взе банана и го вдигна във въздуха: