Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

- Търсех те.

Като покосен, Кинг се отпусна върху стола.

- Не знаех.

- Три години? – попита Хармъни.

- Прекосила е страната – каза Кинг. – Белинда живее в Малибу. – Бременна

тийнейджърка, прекосяваща страната в търсене на безполезния си баща, който можеше

да я вземе с проклетия си хеликоптер за няколко часа. – Опита ли се да ми се обадиш?

- Във всеки голям град, в който пристигнех, се опитвах да те потърся – каза

Реджина, – но не знаех къде си, а замъкът не е записан в указателя. Една от бившите

приятелки на мама ме приюти, докато Джейк стана на около годинка. Грижеше се

добре за нас, дори извика акушерка, за да изроди Джейк. Беше ми като майка. Добра

жена. Но синът й дойде да живее при нея и, ами, той не беше добър мъж и си

тръгнахме.

- Умно момиче – каза Кинг, а незаслужена родителска гордост изпълни гърдите

му.

- Концентрирах се върху това да се грижа за Джейк. Понякога хората ни

подслоняваха. Някои добри хора. Някои не. През повечето време лъжех за годините си

и оставахме в приюти. Изглеждам по-голяма, отколкото съм, и съм много отговорна,

така че никой не ме разпитваше. “Така или иначе, кой иска още деца в системата?”

Веднъж чух някой да го казва. Мисля, че говореше за мен.

- Може би системата щеше да ме намери вместо теб – каза Кинг.

- Не и преди да ми отнемат Джейк. – Синът й се премести отново в скута й,

доказвайки колко погрешно би било това. Кинг се мразеше задето бе изоставил дъщеря

си на милостта на системата, която бе претоварена и в най-добрите си дни. – Как

успяваше да се издържаш?

- Понякога работех като сервитьорка, ако откриех собственик, който не възразява

Джейк да стои в задната стая. Той беше добро бебе. – Тя вчеса косата му с пръсти. –

Винаги бе тих. Мисля, че знаеше, че трябва да бъде, нали, дребосъче?

- Бях добър, за да работи мама – каза момчето.

Реджина го тупна с пръст по нослето.

- Давах всяка стотинка, за да го изхранвам, да бъде на топло и защитен. Правех

добри и лоши избори, но успяхме. Знаех за острова ти, защото мама си падаше по

замъка. Между другото, беше наистина бясна, че не е успяла да ти го отнеме. Затова се

отправих към единственото място, което някога си наричал свой дом: Замъка Пакстън.

- Майка ти те е изхвърлила на улицата и не ми се е обадила?

- Очевидно.

- Телефонният номер на компанията ми е на всеки чек, който съм й пратил.

Трябвало е да я попиташ за него.

- Попитах. Каза, че го няма.

“Тая кучка”, помисли си Кинг.

Джейк стана от дивана и застана пред него, с познат жаден за любов поглед в

очите. Кинг добре го познаваше. Той взе момчето в скута си.

- Въпрос ли имаш, приятелче?

- Ти ли си моя дядо?

- Аз съм.

Джейк погледна към Реджина.

- Не трябва да се страхувам от моя дядо, нали?

- Не, дребосъче. Няма непознати на острова, само семейство и приятели, които

още не сме срещали.