Аферата „Зелда“

Чу радиобудилника на Трой да звъни в шест без четвърт сутринта, а после той потропа на вратата й в шест.

— Влез! — обади се Изобел, седна в леглото и инстинктивно вдигна чаршафа до брадичката си.

Той донесе чаша чай и я сложи на масичката до леглото й.

— Как е звездата? — попита приветливо.

Двамата си отправиха взаимно внимателни, изучаващи погледи. Вече се учеха да разчитат взаимно настроенията си. Трой беше развълнуван, нервен. Изобел беше изпълнена с неохота, изпълнена с ужас, от който й призляваше.

— В студиото имат фризьор и гримьор, но си помислих, че ще се чувстваш по-добре, ако първо направиш всичко тук. Затова те събудих толкова рано, за да имаме много време — каза Трой, като говореше бързо. — Ще ти приготвя вана, а после ще е добре да закусиш нещо. Имам зърнени закуски, или можеш да хапнеш яйце и препечена филийка.

— Само препечена филийка — каза Изобел.

— Не се тревожи, всичко ще бъде наред — увери я Трой. — Сега ще ти напълня ваната.

— Какво ще облека? — попита Изобел, когато той тръгна към вратата.

— Розовият костюм е идеален за сутрешна телевизия — реши той. — Иди да си вземеш вана и ела на закуска, а после ще ти помогна да се гримираш и облечеш. И ми хрумна нещо. Ако искаш, ще се обадя у вас, когато всъщност се явяваш по телевизията: така ще знаем, че той не гледа внимателно. Освен това е добър начин да си прикрием следите. Ако звъня и питам за теб, тогава той ще заключи, че не си с мен.

Изобел се поколеба:

— Предполагам.

— Не е задължително.

— Не, идеята е добра. Просто ми се струва толкова…

Трой чакаше.

— Толкова безчувствено. Да го мамя така целенасочено.

— Не го мамим с лоша умисъл — посочи Трой. — Просто изпълняваме задачата, която си поставихме. Прикриваме те напълно.

Изобел кимна.

— Това ме кара да се чувствам, сякаш предавам доверието му — каза тя тихо. — Като се съгласявам с теб и го лъжа. Като заговорнича.

— Това е заради неговия басейн — отбеляза Трой. — Заради неговата издръжка. Той има полза от това. Ти самата не се срамуваш от Зелда, нали?

— О, не!

— Следователно пазим това в тайна от него за негово добро, не за твое. И със сигурност — не за мое. Правим го за него, не за нас.

Изобел кимна и посегна към чая си.

— Вана след пет минути — каза Трой и й отправи бърза, насърчителна усмивка.

След като той излезе от стаята, тя пусна прикриващия я чаршаф и се измъкна от леглото. Отиде до прозореца и погледна навън. Беше прекалено тъмно, за да прецени какъв ще бъде денят. Оранжевите светлини на уличните лампи прикриваха изцяло зората. Изобел дръпна завесата, усещайки как й призлява от безпокойство, навлече вълнения си халат и послушно тръгна към банята.

След закуска се почувства по-бодра. Трой вече беше облечен в тъмна копринена риза, вратовръзка в тон с нея и тъмен панталон. Демонстрираше по-подчертано отвсякога готовността си да я подкрепи. Когато тя се върна в спалнята си, леглото вече беше оправено, а дрехите й бяха извадени и подредени върху покривката: коприненото бельо, розовият костюм с прилепналото сако, прозрачният чорапогащник в прасковен цвят, розовите обувки на висок ток. На леглото с умишлена прекадена небрежност беше метнато новото кожено палто.