![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Журналистите го нарекоха „Серийният похитител“ - каза Полинг.
„Прякорът май му отива „ - помисли си Райм.
- А кметът е пощурял. Иска да извика ФБР. Успях да накарам шефа да го разубеди. Но не трябва да изпускаме следващата жертва.
- Ще направим, каквото можем - отвърна язвително Райм.
Полинг отпи кафе и пристъпи към леглото.
- Добре ли си, Линкълн?
- Да.
Полинг го погледа още малко, после се обърна към Селито.
- Разкажи ми накратко как стоят нещата. След половин час съм на пресконференция. Гледахте ли последната? Чухте ли какви въпроси ми задаваха репортерите? Какво смятам, че са почувствали родителите на жертвата, когато са разбрали, че дъщеря им е била сварена жива?
Банкс поклати глава:
- Стига, бе!
- Едва се сдържах да не фрасна мръсника - каза Полинг.
Преди три и половина години, по време на разследването на убийствата на полицаи, Полинг бе строшил една телевизионна камера, докато репортерът правеше намеци, че капитанът е бил прекалено агресивен в разследването само защото самият заподозрян, Дан Шефърд, бил също полицай.
Селито отведе Полинг в един ъгъл, за да му разкаже последните новости. Когато капитанът излизаше от стаята, и малкото оптимизъм, който имаше, се беше изпарил.
- Добре - обяви Купър. - Намерих косъм. В джоба.
- Цял ли е? - попита Райм без много надежда.
- Съжалявам. Няма луковица.
Без луковицата косъмът не може да се конкретизира. Не може да му се направи ДНК-тест и да се открие кой е притежателят му, защото няма живи клетки. Все пак има добра доказателствена стойност. В едно знаменито криминологично изследване преди няколко години се установи, че ако косъм, намерен на местопрестъплението, съвпада с тези от косата на заподозрения, вероятността косъмът да е оставен от него е 4500 към едно. Все пак само по косъма не могат да се направят почти никакви изводи за притежателя му. Почти е невъзможно да се определи полът; расата също не може да се определи с голяма точност. Възрастта личи само при бебешките косми. Цветът е много относително понятие поради големите вариации в пигментите и изкуствените бои.
- Провери дали не е на жертвата - нареди Райм. - Преброй люспичките и сравни оцветяването на сърцевината.
След минута Купър вдигна очи от микроскопа:
- Не е неин.
- Как изглежда?
- Светлокестеняв. Не е завит, следователно не е от чернокож. По пигментацията съдя, че не е и от монголоид.
- Значи бял - заключи Райм и кимна към таблицата на стената. - Потвърждава показанията на свидетеля. От главата ли е, или от тялото?
- Почти еднакво е дебел по цялата си дължина, пигментът е разпределен равномерно. От косата е.
- Дължина?
- Три сантиметра.
Том попита дали да запише в таблицата, че убиецът е с кестенява коса.
- Не - отвърна Райм. - Да изчакаме потвърждение. Запиши само, че носи тъмносиня маска. Какво ще кажеш за пробите от ноктите, Мел?
Купър ги огледа, но не откри нищо интересно.
- Да видим отпечатъка. Онзи от стената. Би ли ми го показала, Амелия?
Сакс му показа снимката.
- Следата на чудовището - пошегува се Райм.
Дланта бе широка, безформена, наистина чудовищна, не изящният отпечатък на кожните гребенчета, а размазана плетеница от тънки линии.
- Чудесна снимка. Ти си истински Едуард Уестън191, Амелия. За нещастие обаче това не е гола ръка, а ръкавица. Кожена. Стара. Прав ли съм, Мел?
Техникът кимна.
- Том, запиши, че носи стари ръкавици.
После Райм се обърна към останалите:
- Вече получихме някаква представа за него. Не ни е оставил отпечатъци от пръстите си, но ни предостави отпечатък от ръкавицата си. Ако я намерим у него, ще можем да го разкрием. Може да е умен. Но не е безпогрешен.
- А какво носят безпогрешните престъпници? - поинтересува се Сакс.
- Памучни ръкавици - отвърна Райм.