Сянката на планината

на група младежи, които довършваха приготовленията около предстоящите дъждове.

Когато предишният глава на бордея се върна да живее в родното си село, посочи за свой

наследник Джони Пурата. Надигнаха се гласове, че Джони не е идеалният избор, но

всеобщата обич и уважение към предшественика му в крайна сметка заглушиха

възраженията.

Глава на бордея бе длъжност на обществени начала, която не] даваше друга власт освен

тази, с която човек се ползваше по силата на своя авторитет. След почти две години Джони се

бе доказал като мъдър ръководител при уреждането на спорове и достатъчно силен да

вдъхновява онзи древен инстинкт — порива да следваш положителната насока.

На Джони ролята на водач му харесваше и когато някой спор в бордея не успяваше да се

разреши по никакъв начин, той обявяваше празник и организираше празненство.

Системата вършеше работа и беше станала популярна. Имаше хора, които се бяха

нанесли в този бордей, защото тук през седмица се вдигаше по някоя хубава веселба с цел

мирното уреждане на поредния спор. Хората даже идваха със споровете си от други бордеи, та Джони Пурата да ги помирява, и малко по малко роденото на тротоара момче се бе

превърнало в Соломон за своя народ.

— Арун! Отивай при мангровата гора[25] с Дипак! — провикна се той. — Бентът там

вчера се срути! Вдигнете го. Хайде, по-живо! Раджу! Закарай момчетата в къщата на Бапу.

Стариците на пътеката нямат пластмаса за покрив. Скапаните котаци я били откъртили-

Останалите, продължавайте да чистите канавките! Джалди! — По-живо!

Донесоха чая и Джони седна да пийне с мен.

— Котки — въздъхна той. — Можеш ли да ми обясниш защо на тоя свят има хора, които

гледат котки?

— С една дума ли? Мишки. Котките вършат работа, големи са дяволи.

— Сигурно. За малко се разминахте с Лиса и Викрам. Тя видя ли лицето ти така?

— Не.

— По дяволите, сигурно ще получи удар, йаар[26]. Изглеждаш, като да са те газили.

— Благодаря ти, Джони.

— Няма нужда. Ей, ама и тоя Викрам не изглеждаше най-прекрасно, да знаеш. Май не

спи много.

Знаех защо Викрам не изглежда най-прекрасно, но не ми се говореше за това.

— Кога ще завали според теб? — попитах, загледан в черните плаващи облаци.

Мирисът на дъжд, който аха-аха трябва да рукне, ала не го прави, бе навсякъде — в

очите ми, в потта ми, в косите ми: първия дъжд — тази съвършена рожба на мусона.

— Мислех, че ще е днес — отвърна той, отпивайки глътка чай. — Сигурен бях.

Отпих и аз. Чаят беше много сладък и подправен с джинджифил, за да надвие жегата, налегнала всяко сърце в последните дни на лятото. Джинджифилът успокои раните в устата

ми и аз въздъхнах с наслада.

— Хубав чай, Джони — казах. — Хубав чай — съгласи се той.

— Индийски пеницилин.

— В този… в него няма пеницилин, баба — каза Джони. — Не, искам да кажа…

— Ние никога не слагаме пеницилин в чая, баба. Май се беше обидил.

— Не, не — казах. Ясно ми беше, че съм поел по задънена улица, ама интерпретирам

една стара шега за пилешката супа. На пилешката супа на майтап й викат „еврейски

пеницилин".

Джони предпазливо помириса чая.

— На тебе… на тебе чаят на пиле ли ти мирише?

— Не бе, това е шега! Израснал съм в еврейския квартал на Мелбърн, Малкия Израел.

Разбираш ли, всеки си прави майтап с това, защото евреите винаги ти предлагат пилешка

супа, независимо какво ти е. Имаш разстройство — хапни си пилешка супа. Глава те боли —

хапни си пилешка супа. Току-що са те простреляли — хапни си пилешка супа. В Индия чаят

е като пилешката супа за евреите. Каквото и да ти има, чаша силен чай ще те оправи. Схвана

ли?

Озадачената бръчка на челото му се поизглади и на лицето му цъфна полуусмивка.

— Недалеч оттук живее един евреин — каза той. — Настанил се e в парсийската

колония на „Къф Парейд", макар че не е парс. Да го доведа ли?

— Да! — отвърнах възбудено. — Докарай го тука тоя евреин! Джони стана от столчето.

— Ще ме изчакаш, нали? — попита, готов да тръгне.

— Не! — вбесих се аз. — Пошегувах се! Казах го на майтап! Много ясно, че не искам да

водиш евреина тук.

— Никак няма да ме затрудни — каза той и се вторачи в мен объркано, запънал се на

половин крачка: не знаеше да домъкне ли тук Исак евреина, или не.