Сянката на планината

— Трябва да имаш поне куража, след като нямаш честта, да обсъдим това насаме —

отвърна най-спокойно Дидие. — Навън.

— Шибан противоестествен изрод! — изсъска Конканън през едва открехнатите си

устни.

Всички бяхме станали на крака. Навин се пресегна да награби Конканън за ризата.

Двамата с Винсън ги разтървахме, а келнерите се завтекоха към нас от всички ъгли на

заведението.

През онези години келнерите в „При Леополд" изкарваха уникален стаж: слагаха

боксови ръкавици и ако успееха да издържат две минути в задната уличка срещу грамадния

главен келнер сикх, който изобщо не си поплюваше, получаваха работата. Шестима от тия

келнери, водени от грамадния главен келнер сикх, който не си поплюваше, обкръжиха масата

ни.

Конканън се огледа бързо, жестоката му усмивка се разтегли и между устните му се

показаха разкривени пожълтели зъби. Няколко мига той се вслушваше във вътрешния си глас, който го призоваваше да се бие и да умре. За някои мъже това е най-сладкият глас, който

чуват. После свирепостта му омекна до хитрост и той се заизмъква заднишком през кръга от

келнери.

— Знаете ли кво? — каза той, пристъпвайки назад. — Мойната ви! Мойната ви на

всички!

— Това пък какво беше, по дяволите? — изпъшка Винсън, щом Конканън се изнесе с

тежка стъпка навън, разбутвайки клиентелата.

— То е ясно, Стюарт — отвърна Дидие, докато ние се настанявахме отново около

масата.

Той единствен от нас не беше станал и единствен изглеждаше спокоен.

— Не и за мен, пич.

— Наблюдавал съм този феномен много пъти, Стюарт, и в много страни. Този мъж е

почти неудържимо привлечен от мен.

Винсън хлъцна и разплиска бирена пяна по масата. Кавита така я напуши смях, че

нададе вой.

— Да не твърдиш, че е гей! — попита Навин.

— Трябва ли един мъж да е гей — попита Дидие и го изгледа с поглед, който и кожа би

ощавил, — за да си пада по Дидие?

— Добре де, добре — ухили се Навин.

— Според мен не е гей — каза Винсън. — Ходи по проститутки. Мисля, че просто му

избиват чивиите.

— За това си прав — каза Кавита и размаха чашата си пред озадачената му физиономия.

Сладура, който се задържа доста далеч от скандала, плясна мръсен парцал върху масата

ни: знак, че е готов да приеме поръчката. Бръкна със среден пръст в гърбавия си нос, избърса

го в сакото си и пусна въздишка.

— Аур куч? — попита той заплашително. Нещо друго?

— За мен не. — Станах и си взех ключовете.

— Ама не така! — запротестира Дидие. — Нали ще пиеш още едно?

— Дори не съм си допил предишното. С мотора съм.

— Идвам с теб, каубой. — Кавита стана. — Казах на Лиса, че ще намина тази вечер.

Идвам у вас, нещо против?

— Радвам се, че идваш с мен.

— Ама… може ли гей да ходи по проститутки, и то много? — попита Винсънт, приведен към Дидие.