Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— А, да. — Мак прибра инструментите си в малък несесер и учтиво погледна настрани, докато се обличах. — Коя новина искаш да чуеш първо — добрата или лошата?
— Добрата. — Защо да не опитам нещо различно за разнообразие?
— Мисля, че мога да го оправя.
Премигнах към него изненадано. Бях очаквала да чуя, че нищо не може да се направи и ще трябва да отида във Феерия, без каквато и да е защита.
— Наистина? Това е страхотно!
— Знаеш ли нещо за това как работи стражът ти?
Поклатих глава.
— Не много. Майка ми някак си ми го е прехвърлила, но аз дори не го помня. Била съм едва четиригодишна, когато е умряла. В продължение на години си мислех, че е обикновен страж, който Тони ми е поставил като допълнителна защита.
Мак изглеждаше почти обиден.
— Обикновен страж! Не, гарантирам ти, че никога няма да видиш друг подобен на този. Той е на стотици години и е безценен, едно от истинските съкровища на Кръга.
— Това е просто татуировка, Мак, не е произведение на изкуството.
— В действителност е и двете. — Той протегна дясната си ръка и посочи към малък кафяво-оранжев ястреб близо до свивката на лакътя му. — Гледай.
Той промърмори нещо, след това хвана кожата на гънката на ръката си и издърпа. Секунда по-късно малка метална птица блещукаше в дланта му с криле, разтворени в полет, както на птицата на ръката му. Отне ми момент да осъзная, че това е птицата от ръката му, или по-точно птицата, която беше там преди. Сега на ръката му имаше само празно петно с формата на птица. Взех малкия метален предмет. Перцата и детайлите бяха изчезнали. Той изглеждаше и на допир бе като от чисто злато. За момент заподозрях, че е фокус или някаква измама, но след като ми позволи да го разгледам, Мак го върна обратно на мястото му и аз наблюдавах как отново се слива с кожата му.
— Какво е това?
— Червеноопашат ястреб. Той увеличава наблюдателността. Не помага на зрението, но ако искаш да забележиш повече подробности от околната обстановка и да запазиш наученото, не можеш да го направиш по-добре.
Нещо ме притесняваше.
— В класьорите отвън пише, че има лимит на броя на татуировките, които някой може да поддържа, даже и за най-силните магове, тъй като всяка от тях използва част от магията, за да се запази и още повече, когато се използва.
Оглеждах го, почти смаяна от броя на мърдащите изображения по цялото му тяло.
— Как може да носиш толкова много?
Той се ухили.
— Аз не съм супер магьосник, Каси, ако това е, което искаш да попиташ. Има два вида татуировки. Едните, които гравирам направо върху аурата, се хранят отчасти от магията на мага, така че, разбира се, има ограничение за това колко от тях някой може да поддържа. Но други, като моя ястреб или твоя пентаграм, черпят енергия от външни източници, така че няма ограничение за тях. С изключение, разбира се, да си способен да си ги позволиш. Процесът на омагьосване за дори и най-малката може да отнеме месеци — побиват ме тръпки, като си помисля какво се е случило с твоя страж.
— По този начин ти си реклама на това, което предлагаш. — Колкото до мен, по-скоро щях да накарам хората да прелистват класьорите отвън, отколкото да се превърна в ходещ билборд.
— В моя случай, това не е избор. За другите хора това са подобрения — да компенсират някоя част от магията си, която не е толкова силна, колкото биха искали или да добавят енергия в някоя често използвана зона. Но за мен те са необходимост, освен ако не искам напълно да се оттегля от нашия свят. — Видя объркването ми и се усмихна леко. — Преди няколко години имах сблъсък със заклинание, което изяждаше щитовете ми и увреждаше аурата ми. Физическите наранявания, които получих в тази битка се излекуваха, но тези в метафизическата ми кожа бяха постоянни. Ето защо не разбрах, че си под проклятие, докато не ми каза. С моята толкова повредена аура, трябва да се концентрирам, за да разчета другите хора.
Гледах го втренчено, ужасена от това, което толкова небрежно ми бе разкрил. Не беше само случилото се на Мак, което ме побъркваше, а да знам, че изобщо съществува заклинание, което би могло да причини такова нещо. Колкото повече научавах за маговете, толкова по-плашещи бяха.