Островът на изгубените [bg]

Бен се изчерви.

- Моля за извинение за поведението си онзи ден. Държах се... глупаво.

- Ти... какво? - извинението свари Сърдитко неподготвен.

Бен сви рамене.

- Признавам го. Не знаех какво върша и развалих всичко. Със сигурност не мога да те обвиня, че не ми вярваш и сега.

Сърдитко го изгледа, намусен, но и с намек за приятна изненада.

- Продължавай.

Бен се усмихна. Все беше някакво начало.

- Разбираш ли, поканих те, защото прочетох всичките хиляда и една страници на оплакванията ви.

- Наистина ли? Всичките хиляда? - не повярва Сърдитко. Явно беше впечатлен макар и неволно.

- И една - усмихна се Бен. Той четеше бързо и слушаше внимателно. Щеше да бъде себе си, щеше да има нужда от тези две свои способности, за да реши проблема с оплакванията веднъж завинаги.

- Доколкото разбрах, излиза, че ти и колегите ти настоявате да бъдете изслушани и да имате глас в решаването на своето бъдеще. Нещо повече от място в Съвета.

- Не е кой знае колко сложно, нали? - попита Сърдитко разпалено.

- Не, не е - съгласи се Бен. - Мисля, че можем да стигнем до съвсем лесно решение.

- Какво предлагаш?

Бен размести документите пред себе си. Обмисли отговора си и как точно да го каже. Как го беше казала майка му? „Перспективи и мнения, които не познавам, от животи, които не съм живял".

Бен се усмихна.

- Предлагам да се вслушаме в хората, които най-добре знаят за какво става дума.

Сърдитко повдигна вежда.

Бен направи справка с документите.

- Да започнем с русалките. Предлагам да вземат такса една сребърна монета на човек за подводните обиколки. Също така ще говоря с Ариел да даде на Флаундър малко почивка от благотворителните събития.

Сърдитко кимна.

- Звучи разумно. Добре.

- Освен това направих спестовен фонд за далматинците, който ще се използва за висшето им образование. Всичките сто и един ще могат да се възползват от „Помощ за кученцата".

Бен бутна бялата папка на черни петна, която съдържаше всички нужни формуляри, към Сърдитко.

Сърдитко я взе.

- Понго ще оцени жеста - каза той. - А за нас, миньорите, какво предлагаш?

- Половината от това, което вадите от мините, ще остава за кралството - каза Бен. Знаеше, че баща му няма да приеме по-малко.

- Половината? А останалите диаманти? Те къде ще отиват? - попита Сърдитко, разтревожен.

- Другата половина ще отива в пенсионен фонд. Фонд за джуджетата, техните семейства и децата им. Кажи на Срамежливко да не се притеснява.

- Струва ми се справедливо - кимна Сърдитко с нежелание. - Ами ограниченията за магия? Между нас да си остане, но онези три феи вдигат много шум.

- Трите добри феи ще трябва да отнесат оплакването си до феята кръстница. Опасявам се, че нищо не мога да направя по техния въпрос. Но ще им насроча среща с нея. Това мога да направя.

- А молбата на джина за неограничено пътуване в границите на кралството? -намръщи се Сърдитко. В момента джуджето изглеждаше затруднено да намери причини да се сърди.