![Войната срещу рулите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/9/vojnata-sreshchu-rulite-bg-download.jpg)
Войната срещу рулите [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната срещу рулите [bg]». Краткое содержание книги:
Защото Дворовете щяха да съществуват още осем и половина години. Заради Кораба. А после, когато накрая Кораба полетеше, той щеше да бъде на него. Всяко семейство в Дворовете бе подбрано с две цели — поради уменията на бащата или майката, използвани в изграждането на Кораба, или защото имаха дете, което щеше да порасне около Кораба. Баща му, като най-висш правителствен служител, бе включен по собствено желание.
По никакъв друг начин, освен израствайки с него, човешките създания не можеха да се научат да разбират и управляват космическия кораб, който се издигаше тук като малка планина. Беше дълъг почти три километра и в него бе концентриран инженерният гений на цели векове и толкова много специализирани знания и механични подробности, че посещаващите го сановници оглеждаха смаяни акрите машини, скали и уреди на всеки етаж и всяка палуба.
Диди щеше да лети на него! Той се изправи развълнуван… и точно тогава двамата рули се появиха иззад колоната.
— Да вървим! — каза Джеки. — Достатъчно скитахме безцелно.
— Къде? — попита Диди. Възторгът му се беше изпарил.
— Досега се мъкнахме след теб — каза Джил. — Сега, какво ще кажеш, ако за разнообразие ти вървиш, накъдето искаме ние?
— Нямам нищо против — отвърна Диди. Дори не помисли да възрази.
Неоновият надпис върху сградата гласеше: „ЛАБОРАТОРИЯ“ и наоколо имаше много момчета. Бродеха поединично или на групи. В далечината се виждаха и други, които като че ли вървяха без определена цел. Можеше ли някои от тях да бъдат рули? Можеше ли всичките да са рули? Но това беше глупаво. Не трябваше да позволява на въображението си да си играе с него.
Лабораторията. Това бе целта, която преследваха. Тук, в тази сграда, човеците бяха разработили противорулската бактерия за бариерата. Той нямаше никаква представа какво точно искат да разберат рулите за този процес. Може би частица информация, свързана с него, щеше да им даде възможност да унищожат някой източник на материали или организми и така да неутрализират защитата. Според Игралната площадка съществуваше такава възможност.
Всички врати на лабораторията бяха затворени, за разлика от онези в останалите сгради, които бяха видели.
— Отвори, Диди — каза Джеки.
Диди послушно посегна към дръжката на вратата, но спря, защото видя двама души да се приближават.
— Здравей, дете — поздрави го единият. — Продължаваме навсякъде да се натъкваме на теб, а?
Диди се обърна към тях. Приличаха на двамата „мъже“, които го бяха завели до бариерата и които бяха направили бактериалния тест. Но приликата можеше да е само външна. От друга страна, единствените рули в Слънчевия град можеха да бъдат само онези, имунизирани срещу специалната бактерия, изолирана от неговата кръв.
Обаче в крайна сметка нямаше никакво значение дали са същите, или не.
— Радвам се, че те видяхме пак — каза рулът. — Искаме да направим още един експеримент. Сега слушай. Ще влезеш вътре. Лабораторията вероятно е защитена по много специален начин. Ако успеем да докажем нашата идея, това ще ни помогне да направим по-трудно влизането на рулите в Дворовете. Струва си, нали?
Диди кимна. Чувстваше се отпаднал, направо болен и не знаеше какво да отговори.
— Влез вътре — каза рулът — и остани там няколко секунди. После поеми дълбоко въздух, задръж го и излез. Това е всичко.
Диди отвори вратата и влезе в ярко осветеното помещение. Вратата се затвори автоматично зад него. Намираше се в обширна зала. „Мога да избягам — помисли той. — Те няма да посмеят да влязат тук.“ Но нямаше никакви хора и това го стресна и го накара да се откаже. Защо нямаше никого? Нали повечето от отделите в Дворовете работеха денонощно.
Вратата зад него се открехна и Диди се обърна. Видя само Джеки и Джил, доста далеч от вратата. Който и да я беше отворил, явно не рискуваше да получи доза от нещо, независимо дали бе опасно, или не.