Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
мен.Една библиотекарка спря до моята маса и ми подаде ламиниран лист с инструкции. Не остана да ми виси на главата, само промърмори, че ще е на бюрото си, ако имам нужда от допълнителна помощ, и после останахме само аз, един разклатен стол с изкуствена тапицерия и празният екран.
Единственият компютър, до който се бях докосвала някога беше този на Патрик. Всъщност той го използваше само за да сваля фитнес планове или да поръчва книги със спортни техники от “Амазон”. Може би правеше и друго, но не исках да знам какво е. Все пак се заех да следвам инструкциите на библиотекарката, като повтарях внимателно всяка стъпка в тях. И колкото и да е невероятно, се получи. И не само се получи, ами беше лесно.
Четири часа по-късно вече имах начален вариант на списък.
И никой не спомена за Джуди Блум. Е, вероятно се дължеше на факта, че бях използвала картата на сестра ми.
На път към къщи се отбих в книжарницата и си купих календар. Не беше от ония с изгледите, които отмяташ всеки месец и се показва поредната снимка на Джъстин Тимбърлейк или на планински понита. Беше стенен календар-от вида, който използват в офисите, за да отбелязват полагаемите се отпуски на персонала с неизтриваемо мастило. Купих го с деловитостта на човек, който умира да върши канцеларска работа.
Прибрах се в миниатюрната си стая у дома и го окачих
от вътрешната страна на вратата. Отброих дните назад и отбеляах датата в началото на февруари, когато бях започнала у семейство Трейнър. После продължих напред и отбелязах 12 август - оставащите непълни четири месеца. Отстъпих назад и се загледах в календара, като се опитвах да съзра в малкия черен кръг нещо от важността на събитията, които възвестяваше. И докато гледах, започнах да
осъзнавам с какво съм се захванала. Трябваше да изпълня тези оставащи дни със събития, които носят щастие, радост, удовлетворение или удоволст-
вие. Трябваше да ги изпълня с разнообразни красиви пре-живявання за един мъж, чиито ръце и крака вече не може-ха да му служат, за да ги осъществи сам. Разполагах с не-пълни четири месеца от правоъгълничета върху календара, които да запълня с излизания, пътувания, гостувания, обеди и концерти. Трябваше да открия най-практичните начини да се осъществят и да направя достатъчно проуч-вания, за да съм сигурна, че няма да се проваля.
А след това трябваше да убедя Уил да приеме предло-женията ми.
Загледах се в календара си, все още с химикалка в ръка. Този малък къс ламинирана хартия щеше да е огледало на огромната отговорност, която бях поела.
Разполагах само със сто и седемнайсет дни, за да убедя Уил Трейнър, че има смисъл да живее.
Единадесета глава
Има места, където смяната на един сезон с друг е белязана от миграцията на птиците или приливите и отливите. Тук, в нашето малко градче, това бе завръщането на туристите. В началото колебливо ручейче от пътници, слизащи от влакове и коли, с пъстри непромокаеми якета, стиснали пътеводителите си и членските карти от Националния тръст; после, със затоплянето на времето и напредването на сезона, реки от хора сред изгорели газове и ръмжене на автобуси, задръстващи главната улица - американци,япон-ци и орди чуждестранни ученици, пръснати навсякъде в
района на замъка.
Зимно време търговията замираше. По-заможните собс-твеници на магазини се възползваха от дългите сиви месе-ци и изчезваха във вилите си в чужбина, а по-упоритите организираха коледни тържества и изкарваха пари от ко-ледни концерти или панаири на занаятите. Но щом темпе-ратурите се вдигнеха малко, паркингът пред замъка се задръстваше от коли, местните кръчми отбелязваха увели-
чение в поръчките на овчарски пай и само след няколко слънчеви недели сънливото ни градче отново се пробуж-даше и се превръщаше в типична английска туристическа дестинация.
Изкачих се на хълма, като отбягвах малцината ранни туристи, стиснали неопренови чанти и измачкани от употреба туристически пътеводители, нагласили фотоапарати да уловят мигове от замъка напролет. Усмихвах се на едни, спирах да снимам други с фотоапаратите, които ми подаваха. Някои местни хора се оплакваха от туристическия сезон-уличните задръствания, претоварените обществени тоалетни, странните изисквания към храната в „Кифлич-ката” (Не правите суши? И питки ли не предлагате?). Но не и аз. Харесваше ми чуждестранният полъх, възможността да надзърна в живот, толкова различен от моя. Харесваше ми да слушам различните акценти и да се опитвам да разбера откъде идват собствениците им, да разглеждам облеклото на хора, които не бяха чували за каталога „Некст” и не си купуваха комплекти с пет чифта гащи от “Маркс и Спенсър”.