Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Почти двайсет години по-късно нищо не се беше променило.
Трябваше да гледаме Томас, та Трина да може да излиза,да го храним, та Трина да не се тревожи,
, да й купуваме скъпи подаръци за рождените дни и Коледа, защото „тя се лишава от много неща заради Томас”. Е, можеше да мине и без проклетата ми чанта с лимоните. Залепих бележка на вратата си със следния текст: „Моите неща са си МОИ. РАЗКАРАЙ СЕ”. Трина я откъсна и се оплака на мама, че се държа като дете и не мога да се опра на малкия пръст на Томас по зрелост. Но това ме накара да се замисля. Една вечер, след като сестра ми бе отишла на вечерния си курс, седнах в кухня-та, докато мама подбираше кои дрехи на татко да изглади.
- Мамо…
- Да, скъпа.
- Какво ще кажеш да се преместя в стаята на Трина, когато тя се върне в университета?
Мама замълча, притиснала наполовина сгънатата риза
до гърдите си.
- Не знам. Не съм мислила за това.
- Щом с Томас няма да са тук, не виждам защо да не живея в стая с нормални размери. Глупаво е да стои празна, ако те отидат в университета.
Мама кимна и остави внимателно ризата в кошницата
с прането.
- Май си права.
- И без това стаята се полага на мен - като по-голяма и тъй нататък. Трина е там само заради Томас.
Мама се съгласи с мен.
- Така е. Ще говоря с Трина - обеща тя. Но като се замисля, май е било по-добре да го кажа
първо на сестра ми.
Три часа по-късно тя влетя в дневната с гръм и трясък.
- Нямаш търпение да ни отпишеш, така ли? Дядо трепна в стола си и опря ръка на гърдите.
Вдигнах очи от телевизора.
- За какво говориш? - Къде ше спим с Томас през уикендите? Не може и двамата да се поберем в стаичката. Там няма място за две легла.
- Именно. А аз живея в нея вече пет години. Мисълта, че съществува дори минимална вероятност да съм права, направи тона ми още по-рязък.
- Не можеш да ми вземеш стаята! Не е честно!
- Ти дори няма да си в нея!
- Трябва ми, не разбираш ли! Двамата с Томас не можем да се поберем в малката. Татко, кажи й!
Брадичката на татко хлътна дълбоко в яката, ръцете му бяха скръстени на гърдите. Ненавиждаше разправиите ни и обикновено оставяше на мама да ни усмирява.
- Не викайте толкова, момичета - каза той.
Дядо поклати глава, сякаш изобщо не можеше да ни
разбере. Напоследък дядо клатеше глава на ужасно много неща.
- Сега разбирам защо толкова искаше да ми помогнеш да замина.
- Моля? Значи, молбите ти да си запазя работата, за да ти помагам, сега станаха част от моя зловещ план?
- Толкова си двулична!
- Катрина, успокой се. - Мама се появи на вратата. От гумените й ръкавици капеше сапунена пяна. - Нека пого-
ворим спокойно.Не искам да изнервяте дядо си. Лицето на сестра ми бе станало на петна, както когато беше малка и не получаваше каквото желае.
- Тя не ме иска тук.Точно това е.Няма
търпение да се махна, защото завижда, че ще постигна нещо в живота си. Затова се чуди какво да измисли, та да не се прибирам у
дома.- Няма гаранция, че изобщо ще се прибираш през уикендите- креснах аз.От думите й ме заболя. - Имам нужда от спалня, не от шкаф, а ти си в най-хубавата стая
през цялото време само защото беше достатъчно глупава
да надуеш корема.
— Луиза! - смъмри ме мама.
- Да бе! А ако ти не беше толкова глупава и можеше да си намериш свястна работа, сега щеше да имаш свой дом. Достатъчно голяма си. Но май проблемът е дръг, а?Най-после си разбрала, че Патрик никога няма да ти предложи, нали?
- Достатъчно! - Гласът на татко прогърмя в тишината
- Чух достатъчно! Трина, иди в кухнята. Лу, седни и млък-ни. Не ми стигат другите притеснения, ами трябва да ви слушам как се дърлите.
- Ако си мислиш, че сега ще ти помагам с глупави списък, много се лъжеш - изсъска Трина, докато мама я извеждаше от стаята.
- Притрябвала ми е помощта ти, използвачка такава!
- извиках и се сниших, защото татко хвърли по мен програмата на радиото.
В събота сутринта отидох в библиотеката. Май не бях стъпвала там от училище - най-вероятно от страх, чеще си спомнят за книгата на Джуди Блум, която бях изгубила в пети клас, и някоя служителка ще протегне студената си и влажна ръка, докато минавам през портала с викториан-ски колони, и ще поиска да платя глоба от 3853 лири.
Библиотеката не беше каквато си я спомнях. Библиотеката не беше каквато си я спомнях.Половината от томовете бяха заменени от сидита и дивидита,голе-мите лавици бяха пълни с аудиокниги, имаше дори стойка с поздравителни картички. И не беше тихо. От детския ъгъл на вълни се носеше пеене и ръкопляскане - заниманията на група майки с деца бяха в разгара си. Хората четяха списания и си приказваха тихичко. Мястото, където преди старците дремеха над безплатните вестници, беше изчез-нало, заменено от голяма овална маса с наредени на нея компютри. Седнах предпазливо пред един от тях,надявай-ки се, че никой не ме гледа. За щастие тук май бяха под-готвени за неподправения ужас, който изпитват хора като