Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
държеше с нея.
- Работата наистина е добра, мамо. От две години се боря да я получа. - Тя хвърли бърз поглед към баща си.-Не мога да отлагам плановете си заради душевното състояние на Уил.
Последва дълга пауза.
- Не е честно. Ако аз бях в тази количка, щеше ли да молиш Уил да отложи плановете си за известно време?
Госпожа Трейнър не погледна към дъщеря си. Аз сведох очи към моя списък и се заех да чета и препрочитам пър-
вото изречение.
- И аз имам личен живот. - Прозвуча като молба.
- Ще го обсъдим по-късно. - Ръката на господин Трей-нър се озова върху рамото на дъщеря му и го стисна лекичко.
- Да, по-късно. - Госпожа Трейнър се зае да прелиства документите пред себе си. - Добре тогава.Ето какво пред-лагам. Искам да знам всичко, което планираш - каза и ме
погледна.- Искам да контролирам разходите и ако е въз-можно искам график, за да мога да идвам с вас понякога. Имам малко неизползван отпуск, който бих могла да…
- Не.
Всички се обърнахме към господин Трейнър. Той галеше кучето по главата с благо изражение, но гласът му беше
твърд.
- Не. Не мисля, че е нужно да ги придружаваш, Камила. Трябва да позволим на Уил да го направи сам. - Уил не може да го направи сам, Стивън. Има хиляди неща, които трябва да се вземат предвид, когато той отива някъде. Сложно е. Не мисля, че можем да ги оставим из-цяло на…
- Не, скъпа - настоя той. — Нейтън може да помогне, а и Луиза се справя чудесно.
- Но…
- Уил има нужда да се почувства мъж. Което няма да е възможно, ако майка му - или сестра му - е винаги до него.
В този миг изпитах леко съжаление към госпожа Трейнър. Все още се държеше надменно, но виждах, че изглежда малко объркана, сякаш не можеше да разбере напълно какво казва съпругът й. Ръката й посегна към синджирчето.
- Ще внимавам много — уверих я аз. - И ще ви уведомявам предварително за всичко, което планираме да направим.
Бе стиснала челюсти толкова силно, че точно под ску-лата и се очертаваше малко мускулче. В този миг се почудих дали не ме мрази.
- Аз също искам Уил да живее - казах. - Разбираме го - рече господин Трейнър. - Оценяваме желанието ти.И твоята дискретност. - Почудих се дали говори за Уил или за нещо съвсем различно. Изведнъж се изправи и аз осъзнах, че това е покана да си тръгна. Джор-джина и майка й все така седяха на дивана и мълчаха. Нещо ми подсказваше, че след моето излизане от стаята разго-вора ще продължи още дълго.
- Добре тогава - казах аз. - Ще записвам всичко още в
момента, в който ми хрумне. И ще действам бързо.Няма-ме много…
Господин Трейнър ме потупа по рамото.
- Знам. Само ни уведоми какво си успяла да откриеш - прекъсна ме той.
Трина си духаше на ръцете и машинално движеше кра-
ка,сякаш маршируваше на място. Носеше тъмнозелената ми барета, която, за мое неудоволствие, изглеждаше по-добре на нея, отколкото на мен.
Бръкна в джоба си. извадя един лист и ми го подаде.
- Сигурно ще задраскаш номер три или поне ще го отложиш, докато се стопли времето.
Прегледах списъка.
- Баскетбол за квадриплегици? Дори не знам дали харесва баскетбол.
- Това не е важно. Ама че студ! - Тя придърпа баретата по-ниско над ушите си. - Важното е, че така ще вил какво е възможно. Ще види, че има хора в неговото положение, които се занимават със спорт и други неща.
- Не съм сигурна. Той не може да повдигне дори чаша. Тези хора навярно са параплегици. Не виждам как ще хвърляш топка, щом не можеш да използваш ръцете си
- Ти не разбираш. Няма нужда той да прави нещо, просто ще си разшири хоризонтите. Ще му покажем какво могат да правят другите хора с увреждания.
- Щом казваш. Тълпата се оживи. Някой бе забелязал бегачите в дале-
чината. Ако се изправех на пръсти, щях да ги различа - бяха на около три километра от нас, в долината, малко петно от подскачащи бели точки, които тичаха в студа по мокрия сив път. Погледнах часовника. Стояхме на билото на Уин-ди Хил* - много уместно име - почти четирийсет минути и вече не си усещах краката.
•Ветровит хълм (англ.). - Б. р.
- Проверих какво има в района.Ако не ти се отива по-далеч, след две седмици има мач в спортния център.Той може дори да залага на резултата.
- Да залага?
- Така ще усети част от играта. О, вече ги виждам!Как мислиш, след колко време ще стигнат до нас? Стояхме край финиша. Над главите ни отмаляло плющеше плакат с надпис „Пролетен триатлон - ФИНАЛ”
- Не знам. Двайсет минути? Повече? Имам резервно десертче „Марс” - искаш ли да си го поделим? - Бръкнах в джоба си. Невъзможно беше да опазя листа със списъка от вятъра само с една ръка. - И какво още измисли?