Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
интернет.Сигурна съм, че ще открием страхотни възмож-ности.Неща като за него, които наистина ще му харесат. Аз я изгледах. - Катрина…
- Да.Знам. - Тя се ухили, щом видя, че започвам да се усмихвам. - Аз съм гений.
Десета глава
Те изглеждаха малко изненадани. Всъщност това е меко казано. Госпожа Трейнър изглеждаше смаяна, а после малко объркана, а след това лицето й се затвори. Дъщеря й, сгушена до нея на дивана, гледаше сърдито.Надявала се бях на по-ентусиазирана реакция.
- Какво точно искаш да направиш?
- Не знам още. Но сестра ми я бива да открива неща. Ще се опита да разучи какви възможности има за квадриплегици. Но първо исках да разбера дали вие ще ме подкрепите.
Бяхме в техния хол. Същата стая, в която бях интервю-ирана, само дето този път госпожа Трейнър и дъщеря й се бяха настанили на дивана, със старото им олигавено куче между тях. Господин Трейнър стоеше до камината. Бях облечена в минирокля, джинсово сако и чифт армейски ботуши. Сега си мисля, че съм могла да избера по-делово облекло за представянето на плана си.
- Да видим дали съм те разбрала правилно - наведе се напред госпожа Трейнър. - Искаш да извеждаш Уил от
тази къща.
- Да.
- И ще му организираш серия от „приключения”.-Каза го, сякаш предлагах да му направя лапароскопска операция.
- Да. Както обясних, не съм сигурна какви са възможностите. Но целта е просто да го изведа навън, да не стои постоянно вкъщи. В началото може да видим какво пред-лагат в района, а след това се надявам да стигнем и по-далеч.- За чужбина ли говорите?
- Чужбина?…-примигнах аз.Всъщност си мислех, че бих могла да го заведа в кръчмата. Или на някое шоу.
- От две години Уил почти не е напускал тази къща, като изключим прегледите в болницата.
- Ами… мислех си, че ще мога да променя това.
- И разбира се, ти ще бъдеш с него на всички тези прик-лючения - отбеляза Камила Трейнър.
- Вижте, не е кой знае какво. Просто казвам, че мога да го извеждам от къщата като за начало. Разходка из за-мъка или посещение в кръчмата. Ако финалът е плуване с делфини във Флорида, чудесно. Просто искам да го изведа от къщата, за да мисли за друго. - Не добавих, че само при мисълта да го закарам до болницата и да поема цялата отговорност все още ме избиваше студена пот. А вероятността да го заведа в чужбина ми изглеждаше толкова реална, колкото да участвам в маратон.
- Според мен идеята е чудесна - одобри господин Трейнър. - Ще е прекрасно, ако успееш да изведеш Уил оттук. Знаем, че за него не е добре да стои затворен между четири стени всеки божи ден.
- Опитвахме се да го изведем, Стивън - оправда се госпожа Трейнър. - Не сме искали да го оставим да гние тук. Постоянно се опитвах.
- Знам, скъпа, но не постигнахме особен успех, нали? Ако Луиза измисли нещо, което Уил би пожелал да опита, можем само да се радваме.
- Е, да, ако „би пожелал да опита”.
- Това е само идея - отбелязах аз. Изведнъж се ядосах. Разбрах какво си мисли тя. - Но ако не искате да го направя…
- …ще напуснеш? - Тя ме погледна в очите.
Аз не ги отместих. Камила вече не ме плашеше. Защото сега знаех, че не е по-добра от мен. Беше жена, която седи безучастно и гледа как синът й умира. - Да, вероятно.
- Значи, е изнудване.
- Джорджина!
- Защо да не си го кажем направо, татко? Изправих гръб.
- Не.Не е изнудване, а нещо, в което не искам да участ-вам.Не мога просто да седя и да чакам момента, когато… Уил…когато той…- Гласът ми заглъхна. Всички се вторачихме в чашите си с чай.
- Както вече казах - произнесе твърдо господин Трей-нър, - мисля, че това е много добра идея. Ако можеш да
накараш Уил да я приеме, не виждам нищо лошо в нея. Харесва ми идеята да отидете на почивка. Само…само ни уведомявай от какво се нуждаеш.
- Имам идея. - Госпожа Трейнър постави ръка на ра-мото на дъщеря си. - Ти също би могла да отидеш с тях на почивка, Джорджина.
- Нямам нищо против - съгласих се аз. И беше вярно.Шансовете ми да заведа Уил на почивка бяха почти толкова големи, колкото
да се състезавам в телевизионна викторина.
Джорджина Трейнър се размърда смутено
- Не мога. Знаете, че започвам нова работа след седмици. Няма да мога да си дойда, след като започна.
- Връщаш се в Австралия?
- Не се прави на изненадана. Казах ти, че идвам само да ви видя.
- Просто си помислих, че… предвид… предвид някои събития напоследък, може би ще искаш да останеш тук малко по-дълго. - Камила Трейнър изгледа дъщеря си така, както никога не би изгледала Уил, колкото и грубо да се