Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Визуална проверка на кормилния механизъм?
— Шефът каза, че изглежда добре.
Морският закон повеляваше главният инженер да провери кормилния механизъм и мотора дванайсет часа преди влизането в пристанище, но Хаузър искаше втора проверка, за да бъде спокоен. През 1979 година двеста и двайсет хиляди тонният «Амако Кадис» наруши хидравлично си налягане заради обемистия си рул и се блъсна във френския бряг, разсипвайки почти целия си товар в Ламанша. Оттогава Хаузър се уверяваше, че главният инженер лично ще огледа механизма, преди да премести товара от трюмовете на кораба. Визуалната проверка може и да не разкриеше вътрешен дефект в заварката или леко разкъсване в гумения уплътнител, но все пак беше по-добре от нищо. Това беше поредното от многобройните му суеверия.
— Първи помощник?
— Тук съм, сър — извика по предавателя Джоана Ригс.
Хаузър погледна към кулите близнаци на колекторната система, разположени в средата на танкера, на двеста метра от него. На изкуствената светлина от дока и от това голямо разстояние Ригс представляваше дребна фигура, която се виждаше само благодарение на яркожълтия и дъждобран.
— Издай заповед да издърпат въжетата. И бавно напред, моля.
Дебелото въже от коноп и найлон се измъкна от кнехта и бе изтеглено на кораба с механична лебедка. «Петромакс Арктика» беше свободен да започне пътуването си към Южна Калифорния.
Деветцилиндровият дизелов двигател усети налягането, когато витлото заработи, и започна да се бори с огромната инерция на кораба. Според закона на Нютон едно тяло в покой остава в покой, освен ако не му въздейства друга сила. В случая тялото тежеше двеста петдесет и пет хиляди тона и силата, необходима за преместването му, трябваше да бъде също толкова голяма. Витлото с размера на крило на пътнически самолет под плоската кърма проряза водата и бавно започна да тегли танкера. Макар и разположено в задната част на плавателния съд, корабното витло работи по същия начин като това на самолета и създава ниско налягане пред перките и високо налягане зад тях и не тласка, а тегли танкера.
Буталата с диаметър един метър имаха мощта да разтърсят кораб дори с размерите на «Петромакс Арктика». Леките вибрации под краката на Хаузър му подействаха успокояващо.
Той смени честотата на предавателя и отново заговори.
— Контролна кула «Алиеска», тук е «Петромакс»… — Хаузър бързо се поправи. — Тук е «Южен кръст». Потегляме в 2,43 по посока «Ел Зегундо».
— Прието, «Южен кръст». ППСБР е готов да ви придружи.
ППСБР, придружителни плавателни съдове за бързо реагиране, бяха едни от най-новите мерки за безопасност, въведени на пристанището, и една от множеството промени след катастрофата с «Ексон Валдиз». Всеки танкер, който хвърляше котва в «Алиеска», бе придружаван от специализиран кораб, докато стигнеше до Аляския залив. Оборудвани да реагират незабавно на изтичане на петрол, ППСБР имаха дълга над километър стрела от поглъщащ петрола материал, която минаваше по повърхността на водата като плаващ бент. Освен това носеха специални попиващи платнища за по-малки разливи и водни оръдия за преместване на петрола по повърхността на пролива. Членовете на екипажите им бяха добре обучени специалисти в областта на почистването на разлян петрол. Петдесет и пет метровият кораб, който последва «Петромакс Арктика» в залива Валдиз, всъщност дълъг осемнайсет километра фиорд, беше най-новото попълнение във флотилията на «Алиеска».
«Арктика» потегли по пътя си. Капитан Хаузър беше единственият член на командния състав със сертификат да управлява натоварен петролен танкер в тези коварни води, затова трябваше да остане на мостика, докато излезеха от пролива Принц Уилям. Капитанът седна на стола и отпи глътка кафе. Първата му заповед, откакто пое командването, беше по всяко време на денонощието да има кафе, направено преди не повече от трийсет минути. Лайл пиеше най-малко двайсет и пет чаши на ден. Успя да се избави от пристрастяването към никотина, но никога нямаше да се отърве от потребността от кофеин.
Пътуването вече не го радваше. Корабът се движеше безупречно, но Хаузър имаше неприятности с екипажа, особено с Джоана Ригс. Беше разговарял с нея набързо за инцидента, осакатил предишния капитан, но не беше удовлетворен от отговорите. Нейните бяха изключително уклончиви. Останалите помощници и главният инженер изглеждаха компетентни, но не бяха присъствали, когато капитан Олбрехт бе загубил ръката си, и не добавиха нищо към оскъдния разказ на Ригс.