Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Вместо да продължи да се моли, той смени тактиката.
— А типовете, които ме нападнаха снощи? Научи ли нещо? Хена погрешно предположи, че след като задава този въпрос, Мърсър се е отказал от разследването.
— Мъжът, когото застреля в бара си, се казва Бърт Манинг. Преди да напусне ЦРУ през 1990 година, е бил известен с прякора Призрака. Смятай се за късметлия. Доколкото разбрахме, ти си първият човек, след включването на Манинг в проекта «Феникс», който се е изправял срещу него и е останал жив. Този тип е бил четири години в Югоизточна Азия и още двайсет като боец в студената война срещу Съветския съюз. Извършвал е операции в Африка, Южна и Централна Америка, Източна и Западна Европа и Русия. Досието му в Лангли прилича на шпионски трилър. След като напуска ЦРУ, Манинг става собственик на консултантска фирма за охрана във Вашингтон и сключва договори с корпорации, които смятат, че шефовете им са заплашени от отвличане или убийство. Другият мъж в дома ти е бил бивш колега на Манинг от ЦРУ. Предполагаме, че е бил нает от Манинг, за да му помага в удара. Отидохме в офиса на Манинг, но щом разбихме вратата, се задейства аларма и компютърната система се срина, изтривайки всичко. Неколцина от нашите млади хакери се опитват да възстановят файловете, но не са оптимистично настроени. Вероятно никога няма да разберем кой го е наел.
— По дяволите. Ако знаеше това, щеше да си спестиш страшно много време.
— Радвай се, че установихме кои са били. — Хена погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Ще се свържа с офиса ни в Анкъридж и ще им кажа да работят по новата следа. Нуждаеш ли се от нещо?
— Ще се прибера вкъщи да си събера багажа и ще потърся някой да поправи разбитата ми капандура, а после заминавам на почивка, вероятно на риболов в Белиз.
— В момента в дома ти има майстор. Сметката ще бъде платена от ФБР. Поне това можем да направим за теб. Обади ми се, преди да тръгнеш, за да предупредя агентите, които те охраняват. Приятна ваканция. До една-две седмици би трябвало да изясним нещата. Не се връщай дотогава.
Мърсър се прибра в стаята си в «Уилард», съблече сакото си веднага щом прекрачи прага, развърза вратовръзката и хвърли ключа на дъбовия шкаф. Богато украсеният часовник с махало на голямото бюро в ъгъла на елегантното помещение показваше десет и трийсет.
— По дяволите — изруга Мърсър и се обади на обслужването по стаите. — Бих искал две водки с лимонов сок и бутилка «Джак Даниълс», моля. Безалкохолното питие с джинджифил в минибара е на привършване, затова донесете още няколко кутии.
Той прекъсна връзката и набра външна линия. Миг по-късно Хари Уайт отговори с дрезгаво «Ало», което прозвуча по-скоро като ругатня, отколкото като поздрав.
— Забавлява ли се снощи?
— Познанството ми с теб ще ме вкара в гроба по-бързо от цигарите или алкохола.
— Първо ще те вкарат в гроба жените, развратнико. Как е кракът ти?
— Ще бъда на един крак две седмици, докато ортопедът ми намери нова протеза, неблагодарно копеле.
— Неблагодарен? Чуй това. Ще ти позволя да използваш новата ми квартира за няколко дни, за да ти покажа колко те ценя.
— Къде си? — подозрително попита Хари.
— В хотел «Уилард».
— Ще бъда там след час.
— Няма да съм тук, но ще оставя ключа в плик на портиера. Номерът на стаята е написан на ключа. Ще намериш бутилка «Джак Даниълс» на нощното шкафче. Набери нула, ако искаш още. Има кабелна телевизия и ФБР плаща за всичко. Можеш да останеш, докато те изхвърлят.
— Къде ще ходиш?
— Връщам се в Аляска.
— Разбрал си кой е Роджър, а?
— Да. Той носи само неприятности.
Пристанище за танкери, Валдиз, Аляска
В мрака преди зазоряване ръмежът се бе превърнал в мек, кишав сняг. Времето беше гадно, навсякъде беше мокро. Влагата проникваше в униформата на Лайл Хаузър, който стоеше на перилата на мостика и държеше портативен предавател във вцепенените си пръсти. На яркия блясък на мощните прожектори на пристанището небето представляваше разгневена въртяща се маса, разбърквана от пронизителен вятър със скорост двайсет възела. Бурните води на пролива Принц Уилям отразяваха мрачното настроение на тъмните облаци. Видимостта беше толкова лоша, че Хаузър едва виждаше светлините на Валдиз на отсрещната страна на залива.
— Началото на още един шибан, скапан ден — измърмори той, доближи предавателя до устните си и изкрещя. — Какво е положението?
— Всичко е наред, капитане. Моторите работят с шейсет и девет оборота в минута. — Поради огромните си размери двигателят «Хюндай» можеше да работи на такива ниски обороти и пак да произвежда трийсет и шест хиляди конски сили — достатъчно, за да движи петролния танкер със скорост шестнайсет възела. — Хидравличното налягане е високо и стабилно.