Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Но той отговаряше за безопасността на кораба и на екипажа. Стрелбата от автоматично оръжие можеше да означава само едно — терористи превземаха танкера и Ригс им помагаше. Откакто се бе блъснал в нея, бяха изминали само трийсет секунди, но в съзнанието му вече се оформяше план. Трябваше да стигне до мостика, за да се обади за помощ.
Хаузър нямаше представа колко души от екипажа работеха с терористите, можеше само да предполага.
Вратата, зад която се криеше, беше в средата на коридора, свързващ мостика с главния асансьор. Лайл събра смелост, каквато не подозираше, че притежава, отвори вратата и хукна с всички сили.
Единият от хората, дошли да сменят името на танкера, пазеше затворените врати. В краката му лежеше трупът на член на екипажа, застрелян, докато се бе опитвал да избяга. Мъжът се бе обърнал на другата страна, когато Хаузър изскочи от аварийното стълбище.
До мостика оставаха двайсетина крачки. Лайл видя терориста веднага щом навлезе по коридора, но не можеше да направи нищо. Стрелецът най-после го забеляза и мигновено вдигна израелския си картечен пистолет «Узи». Хаузър чу тихото пиукане на радара през отворената врата на мостика.
В същия миг коридорът експлодира. Куршумите свистяха и рикошираха в стените и в мостика. Помещението се изпълни с парлив пушек, оглушителен шум и гилзи.
Повечето куршуми одраскаха контролното табло на супертанкера и се забиха в стъклото, като го напукаха в дебели паяжини. Кормчията беше почти прерязан наполовина. Двете части на тялото му паднаха на палубата в локва кръв. Хаузър избегна канонадата, като се хвърли на пода при последните няколко крачки до мостика и се претърколи край чертожната маса.
Оловносивото небе все още беше тъмно. Мракът проникваше през страничните отвори и се сгъстяваше в сенчестите ъгли. Някъде в заплетения лабиринт зад контролните уреди бе попаднал куршум, който бе предизвикал късо съединение в електрическата инсталация, угасяйки лампите. Включи се аварийното осветление и пронизителна аларма раздра въздуха. В тъмния мостик миришеше на пушек, озон и кръв.
Хаузър бе успял да спечели няколко секунди, но все още не бе избягал. На конзолата в мостика имаше две системи за подаване на сигнал за тревога, но той нямаше време да стигне до нито една от тях. Единствената му възможност за избор беше да излезе на крилата на мостика, където се намираше оранжевата кутия на навигационния авариен позициониращ радиоиндикатор. Ако можеше да я вземе и да я хвърли през борда, контактът със солената вода щеше да активира системата и да изпрати сигнал за бедствие по сателитна връзка. После щеше да се тревожи за възможностите си за оцеляване.
Полагайки усилия да не обръща внимание на трупа на кормчията, Лайл запълзя към вратата на мостика. Ръцете му трепереха толкова силно, че не искаха да му се подчиняват. Тялото му се обля в пот. Макар че бе прекарал по-голямата част от живота си на борда на танкери, той осъзна колко са широки едва когато бе принуден да пълзи по крилото на мостика. Страхът от убиеца му даваше сили да продължава да се движи.
Хаузър успя да стигне до вратата. Тялото му се подготви за неизбежен изстрел в гърба, но не последва нищо. Не можеше да разбере защо терористите се бавят. Надигна се от пода и протегна ръка към дръжката на вратата, когато непознат глас пронизително извика:
— Стой, не мърдай.
Хаузър не обърна внимание на заповедта. С помощта на прилива на адреналин той отвори вратата, изскочи на леденостудения вятър и падна на покритото със сняг крило на мостика. В същия миг се разнесоха три изстрела в бърза последователност. Куршумите рикошираха на няколко сантиметра от Лайл, разпръснаха малки гейзери от сняг и оставиха върху металната палуба ярки нажежени петна, които замирисаха на нажежена стомана. Хаузър се движеше колкото можеше по-бързо, но уморено и примирено. Крилото на мостика беше задънена улица. Беше хванат в капан.
Видимостта навън беше само десетина метра. Засипаха го сняг и смразяващ дъжд. Лайл не беше облечен за такова време. Студът и капките намокриха ризата му и единствено страхът не му позволяваше да трепери до смърт. Знаеше, че няма да издържи повече от петнайсет минути и после премръзването ще му отнеме контрола върху тялото му. Пистолетът отново изтрещя. Куршумът бе изстрелян напосоки в бурята, но въпреки това прелетя близо до Хаузър, който се наведе. Мразът нямаше да има време да го убие.