Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Останките от скелетите, намерени в каютата на кораба, бяха твърде оскъдни и не разбрахме много. Степента на овъгляване на фрагментите от кости показва пожар с температура осемстотин градуса, възпламенил материали, характерни за лодки — дърво, пластмаса и гориво. Нямаше достатъчно данни за анализ на ДНК. Трябва да направим идентификация по зъбите.
— А трупът, намерен на палубата?
— Причината за смъртта е травма от силно изгаряне. Пламъците са унищожили четирийсет процента от тялото, Белите дробове са толкова обгорени, че дори да бе оцелял от пожара, е щял да умре след няколко часа — Гьотчъл раздаде няколко ужасяващи снимки. Трупът беше неузнаваем — обгорени ръце с обелена кожа, овъглени остатъци от крака и невероятно обезобразено лице. Нямаше клепачи, уши и нос, а устните бяха изгорели и разкриваха криви, жълти зъби.
— Какво е това? — попита Хена и показа една от фотографиите.
Гьотчъл се вторачи в изображението.
— Не беше надписана в доклада на съдебния лекар, но прилича на снимка на клетъчна биопсия. Смятам, че са подкожни мастни клетки.
— Сякаш са се деформирали — отбеляза Мърсър, който бе гледал множество научни предавания по телевизията и знаеше как изглежда структурата на здравата клетка. Клетките на фотографията приличаха на хаотично разпръснати тухли на рушаща се стена. Обикновено ясните им очертания и строги краища бяха размазани и разтеглени.
Доктор Гьотчъл взе снимката от Хена и я разгледа по-внимателно.
— Да ме вземат дяволите. Пропуснала съм това. Още една загадка като капак на всичко останало.
— Каква може да е причината? — попита Мърсър.
— Повишаването на концентрацията на извънклетъчните соли, захари и протеини би накарало клетките да освободят вода в усилие да възстановят равновесието в концентрацията — търпеливо обясни Гьотчъл. — Ако химичният баланс е нарушен, клетките не могат да отделят достатъчно вода, за да разредят защитната си течност. Те изсъхват и се деформират. Това задейства защитна функция, която приключва с разрушаването им.
— Какво би предизвикало подобна реакция? — попита Хена. Тази област му беше съвършено непозната и той правеше всичко възможно да следи мисълта й.
— Всякакви химични съединения. Човешкото тяло е много чувствително към токсичността в околната си среда. Подобни изменения може да се получат и когато тялото е замразено.
— Господи — възкликна Мърсър. — Замразяване. Как не се сетих досега, по дяволите?
— Какво толкова? — Хена поклати глава. — Трупът е намерен в Аляска в необичайно студено за сезона време. Нищо чудно, че е замръзнал.
Мърсър се обърна към него. Тънката нишка на загадката започна да се разплита.
— Дик, обърни внимание как доктор Гьотчъл се изрази. Тя не каза «когато тялото замръзва», а «когато тялото е замразено». — Той я погледна и бе възнаграден с леко кимане. — За какво говорим? Температури под двеста градуса по Фаренхайт?
— Разрушаването на клетките е пълно и тъй като не знаем точния час на реакцията, няма начин да изчислим това…
— Все едно — отвърна Мърсър, откъсна лист от тефтера до лакътя на Хена и извади писалка от вътрешния джоб на сакото си. Хена и Гьотчъл го наблюдаваха мълчаливо. Той написа думата, чието значение досега бе убягвало на всички, «роджър». — Парчето стомана е откъснато точно в края на последната буква, нали? — Мърсър продължи, без да изчака отговор. — Ами, ако не е била r, а n?
Той довърши буквата и вдигна глава. Лин Гьотчъл веднага разбра какво има предвид Мърсър, но Дик Хена все още беше озадачен и лицето му бе съсредоточено. Мърсър написа цялата дума, добавяйки буквите, които бяха откъснати от експлозията на борда на «Джени IV». Nitrogen [4].
Накрая добави думата, която знаеше, че е стояла пред нея върху цилиндъра с диаметър трийсет сантиметра, поставен в трюма на обречения кораб. Течен азот. Той дори нарисува кръг с триъгълник — знака за биологична опасност.
— Готов съм да се обзаложа, че на «Джени IV» е имало повече от един контейнер с течен азот — победоносно каза той. — Спомням си, че кранът на кърмата и радиоантените бяха прекършени. Сега за това има логично обяснение. Пожарът трябва да е загрял до точката на кипене течния азот в трюмовете. Тъй като единият труп все още беше в леглото, огънят трябва да е обхванал бързо кораба. Другият член на екипажа е бил на палубата, когато резервоарите са избухнали от високата температура на пламъците. Плавателният съд трябва да е бил обвит в мъгла от свръхохладен газ, който е потушил пожара. Затова беше толкова силно обгорен на някои места и незасегнат на други. Огънят е угаснал, преди да го овъгли напълно. — Мърсър млъкна, представяйки си агонията при подобна смърт, и потрепери от ужасяващата картина. — Рязката промяна в температурата трябва да е отслабила крана и антените, които са се прекършили от собствената си тежест.
4
Азот (англ.) — Б.пр.