Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Лайл не се смяташе за храбрец. Вярно, беше правил неща, които повечето хора не биха посмели да извършат. Например, когато беше двайсетгодишен, скочи от борда на горящ шлеп, за да спаси моряк от пламъците. Винаги бе правил каквото преценеше, че е необходимо. Ако другите виждаха смелост в действията му, това си беше тяхно мнение. Хаузър просто си вършеше работата.
А в момента работата му беше да оцелее. Имаше само една възможност за избор, която изискваше всичкия му кураж. Той хукна към края на крилото на мостика и посегна да вземе дългия метър и деветдесет цилиндър на навигационния авариен позициониращ радиоиндикатор, но между скобите нямаше нищо. Ригс трябва да го бе взела като предпазна мярка, когато бе започнала да превзема плавателния съд. Хаузър нямаше време за губене и погледна над високите до гърдите му перила. Видя само бяла завеса, но някъде под него беше балконът на втората палуба, на не повече от пет метра. Ако успееше да скочи, имаше шанс да избяга, да намери къде да се скрие и да обмисли следващия си ход. Но ако не улучеше тясното пространство около по-долното ниво или главната палуба дванайсет метра по-надолу, Северният ледовит океан щеше да го погуби веднага щом паднеше във водите му.
Хаузър бе застанал там, където крилото на мостика висеше над едната страна на кораба. Преди да скочи, трябваше да отиде до средата на танкера, а това означаваше да се приближи до хората, които се опитваха да го убият. Те бяха на мостика с извадени оръжия и се взираха в бурята, за да видят силуета му.
Той продължи да тича по тясната пътека. Ботушите му се пързаляха по хлъзгавата палуба. Лайл потисна желанието си да изкрещи, докато бягаше, и да изрази на глас страха, който го бе обзел. Видя червения блясък на аварийните светлини на мостика, качи се на широките петнайсет сантиметра перила и продължи да тича.
Въоръженият човек, който изникна в снежната нощ, се изненада от необичайната поява на Хаузър. Оръжието му беше насочено напред, готово за фронтална атака. Терористът започна да се обръща и вдигна пистолета си. Лайл рискува и направи още две крачки, а после се прехвърли през перилата и изчезна.
Джоана Ригс незабавно пое контрола, за да оправи хаоса на мостика. Не би трябвало да се прилага насилие по време на превземането на кораб с невъоръжен екипаж, но нещата не бяха станали според плана. Двама членове на екипажа бяха мъртви, капитанът бе изчезнал и таблото с контролните уреди бе разрушено. Първата работа на Ригс беше да изключи алармите и да запали осветлението. Терористът, който бе нахлул на мостика след стрелбата, вече бе угасил пожара под кабината на щурвала, предизвикан от късото съединение в електрическата инсталация, а други двама бяха изнесли трупа. Ригс издаде заповеди да бъдат доведени главният инженер, електротехникът и заместникът на кормчията.
Тя не се опитваше да прикрие радостта си от новопридобитата си власт и самоуверено командваше и екипажа, и терористите. Те я гледаха безучастно, когато събра членовете на екипажа, накара ги да оправят бъркотията и възстанови контрола върху танкера.
Всички на мостика спряха за миг, когато вратата се отвори и вътре нахлу смразяващ полярен въздух. В помещението влезе водачът на терористите, мъж с каменно лице, известен само като Волф [5]. Моряците го погледнаха и мълчаливо се запитаха какво представлява тази нова заплаха. Ригс и другите се вторачиха в него, очаквайки заповеди. Джоана наруши тягостната тишина.
— Очисти ли го?
Волф изтръска снега от черната си коса и пъхна големия пистолет «Зиг-Зауер» в кобура си.
— Опита се да прескочи перилата, но едва ли е оцелял. Сигурно е загубил равновесие и е паднал във водата. — Мъжът говореше с немски акцент. Гласът му беше груб и отривист.
— На какво разстояние беше оттук? — нервно попита Ригс.
— Почти по средата на крилото на мостика. Паднал е или във водата, или на главната палуба.
— Вземи няколко души и иди да провериш. Не можем да го оставим жив. — Тя се обърна към екипажа, пренебрегвайки обвинителните им погледи. Всички разбираха, че Ригс говори за капитана им.
Двайсет минути по-късно Волф се върна с трима от хората си. Снегът бе полепнал по тях като искрящи скъпоценни камъни, но те с нищо не показваха, че климатичните условия може да са ги притеснили. Ригс знаеше, че са бивши членове на източногерманските специални части и са тренирани и за много по-лошо време.
5
Вълк (нем.) — Б.пр.