Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Хена погледна Гьотчъл за потвърждение.
— Логично е, като се имат предвид първите данни от аутопсията. Азотът се втечнява при температура 338 градуса под нулата, около 77 градуса над абсолютната нула по скалата на Келвин, а това е повече от достатъчно студено, за да причини такова изменение в клетките. И не е необходимо скъпо хладилно оборудване като течен водород или хелий. Цилиндрите в близост до пожара може да са заврели и да са се пръснали, изсипвайки съдържанието си в облак от изпарения. Подобно охлаждане би отслабило метала, пластмасата и дървото, които се рушат дори под по-слабо налягане. В страната няма студент по физика, който да не е виждал как гвоздей, потопен в течен азот, се разпада, когато е ударен с чук.
— Защо? — Хена насочи въпроса си към Мърсър.
— Хей, чакай малко. Преди десет секунди дори не знаехме какво носи доктор Гьотчъл.
В последвалата тишина големият стенен часовник с бял циферблат отброи пет минути. Голямата червена стрелка отмерваше времето механично и безучастно. Мърсър се протегна и се вторачи в празното пространство.
— Откъде са го взели? — тихо попита той. — Няма логика да са взели азота от сушата и да са го закарали в морето. По-скоро са го пренасяли към някое пристанище, когато е избухнал пожарът. Но откъде, по дяволите, са се снабдили с течен азот насред Аляския залив?
— Още един въпрос в списъка със загадки — песимистично отбеляза Хена.
— Не бързай толкова — рече Мърсър и се обърна към Лин Гьотчъл. — Можете ли да ми кажете датата и часа на смъртта?
— Трупът е бил открит на 17-ти и съдебният лекар е написал, че смъртта е настъпила в ранния следобед на предишния ден. Не мога да докажа това, но се обзалагам, че не се е объркал с повече от няколко часа.
— Следобедът на 16 октомври. — Мърсър погледна Хена. — Трябват ми телефон и два часа и ще ти кажа откъде са взели цилиндрите. Да се надяваме, че ще мога да отговоря и на въпроса защо.
— Откажи се. Ти направи достатъчно.
— Какво говориш? — Мърсър се изненада, че приятелят му го отстранява от случая.
— Ако не си забравил, през изминалите два дни се опитаха да те убият два пъти. Вън си от историята от този момент.
— Не се дръж като бюрократ, Дик. Все още нямаш представа какво става, а това означава, че опитите за покушение срещу мен ще продължат. Щом съм в опасност, тогава искам да имам думата в разследването.
— Откажи се от тази работа, Мърсър — строго повтори Дик Хена. — Изпратил съм в Аляска двеста агенти. Всички търсят нещо, което би застрашило експлоатацията на Полярния резерват и изграждането на втория петролопровод през щата, но засега не са открили нищо. Господи, снощи подпалиха две бензиностанции в Анкъридж, на пет преки от главната ни квартира там. Сега, когато разполагаме със следа, ще я разследва персоналът ми, а не ти.
— Никой от твоите хора няма моята научна подготовка. Ако агентите на ФБР знаеха, че торът амониев нитрат и бензинът си взаимодействат и образуват експлозив, нямаше да има бомбен атентат в Оклахома Сити. Аз си играех с амониеви торове, когато бях дете.
— Доктор Гьотчъл, бихте ли ни извинили? — ядосано попита Хена. Тя стана веднага, ръкува се с Мърсър, кимна на шефа си и излезе от залата. — Първо, приятелството ни не означава, че можеш да ми говориш така пред подчинените ми — започна Хена. — Това подронва авторитета ми и те прави да изглеждаш като глупак. Второ, оценявам онова, което направи дотук, но няма да ти позволя да участваш повече.
Това е разследване на ФБР, а не личен кръстоносен поход. Харесвам те и не искам да те видя убит. Последния път Кериков не се приближи до теб, но сега е в страната и ако продължаваш да слухтиш, ще свършиш като тримата си приятели. Ако ме мислиш за неумолимо копеле, имаш право. Страната е буре с барут, а Аляска е фитилът, и всеки момент някой може да го запали. Имам достатъчно грижи и без ти да превръщаш случая в лично отмъщение.
Мърсър знаеше, че Дик говори искрено. Бе притиснат до стената от администрацията и бе принуден да изпрати много хора в Аляска без абсолютно никакви резултати. Мърсър му бе поднесъл важна улика, на нямаше начин директорът на ФБР да му позволи да се замеси. Мърсър разбираше това и уважаваше Хена заради решението му, но нямаше намерение да отстъпва.