Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Е?
— Не намерихме следа от него. Вятърът и топлината на петрола в резервоарите са разтопили снега на главната палуба, затова нямаше стъпки, но не може да е пълзял, без да остави кървава диря. Трябва да скочил през борда.
— Добре, един проблем по-малко — с облекчение каза Ригс.
— Лошо ли е положението? — Волф кимна към контролните уреди.
Електротехникът и помощникът му се бяха навели над конзолите. Виждаха се само гърбовете им. Главите и раменете им бяха скрити от жиците, електрическите табла, платките и микрочиповете, които движеха танкера.
— Засега нещата не изглеждат добре. Радарът е повреден и не може да се поправи. Куршум е разбил електроннолъчевата тръба, а също и процесора за дигитални изображения. Контролираме щурвала, но клапаните могат да бъдат регулирани само от машинното отделение. Ще го преживеем. Най-големият ни проблем са вътрешните помпи. Когато контролното табло е било простреляно, станало е късо съединение, което е изключило управлението на помпите от командната зала, както и повечето системи. Моторите, уредите за измерване на налягането и на съотношението на газовете, включително и в помпите, са сериозно повредени. Не можем да преливаме петрола през преградите на главните резервоари, за да разпределяме правилно товара, нито да преценим дали изпаренията са опасни. Самите помпи са в изправност, но сензорите на резервоара не работят. Няма начин да разберем колко петрол има във всеки резервоар без проверка на място.
Ригс и Волф знаеха колко важна е тази система за поддържането на контрола върху танкера. Без помпите «Арктика» можеше да се разцепи, ако се появеше силно вълнение. А когато стигнеха до крайната си цел, помпите щяха да бъдат от изключително важно значение за успеха на мисията им.
— Възможно ли е да бъдат поправени?
— Откъде да знам? Да не съм инженер? — сопна се Ригс. — Твоят безразсъден войник ни прецака.
— Ще бъде наказан — отвърна Волф, без да се вълнува от гнева й.
— Това ще ни помогне изключително много — кипеше от яд тя. — Трябваше да го заключа в трапезарията заедно с останалите от екипажа, но може да ни потрябва, преди пътуването да свърши. — Ригс погледна многозначително Волф. — Но когато този етап приключи, искам да бъде убит.
— Той е под мое командване. Изражението на Ригс стана още по-мрачно.
— А ти си под мое.
Красивото жестоко лице на германеца се изкриви в иронична усмивка.
— Тъй вярно.
Обединени Арабски Емирства
Въртящите се перки на хеликоптера «Газела» предизвикваха силна пясъчна буря, която го следваше като неумолима сянка. Военният хеликоптер летеше на не повече от сто и двайсет метра над земята и пилотът бе съсредоточил цялото си внимание да не го разбие. Бе оставил сложната и опасна навигация на помощника си, седнал вдясно от него.
Слънцето се издигаше над далечния хоризонт, но по-ярките звезди все още блестяха на тъмносиньото небе. Земята тъмнееше долу, безлична равнина от пясък и скали. Само вдясно нещо по-различно нарушаваше безкрайния еднообразен пейзаж. На седемдесетина километра се намираше планината Хажар — назъбени скали, предпазващи Арабския залив от постоянния натиск на безводната пустиня.
Полковник Уейн Бигълоу запали цигара и с бащинска обич погледна другия пътник. Беше му провървяло да се превърне от недодялан юноша в изискан мъж. Бигълоу бе завършил Кралската военна академия и беше обигран специалист по въпросите на Близкия изток. През по-голямата част на живота си бе живял в Персийския залив — и като член на британските окупационни сили, и по-късно като военен съветник на престолонаследника на Емирствата. Този пост беше по-скоро почетен, отколкото официален. Принцът често отбелязваше, че Бигълоу е трябвало да живее, когато Лорънс Арабски се е сражавал срещу турците на страната на арабите, защото онази епоха му подхождала повече, и полковникът не оспорваше мнението му.
До него седеше Халид Худари, друг човек, който подхождаше повече на старите времена, но бе приспособен и към новите. Бигълоу оценяваше по достойнство факта, че Худари е постигнал сегашното си високо обществено положение, без да е роден в кралското семейство. Принцът тайно му бе доверил, че обича Худари повече от собствените си синове, трима от които живееха в Египет с жени, нуждаещи се от огромни количества пари, за да се издържат.
Бигълоу присъства, когато бащата на Халид дойде от пустинята със сина си и напомни на престолонаследника за обещанието му да се грижи за момчето в замяна на клетвата за вярност на бедуина. Принцът удържа на думата си и прие младия Халид в дома си. Бигълоу имаше щастието да стане един от многото учители на Халид — задача, която му доставяше удоволствие, защото момчето беше умно и всеотдайно. Сега изпитваше гордост, когато погледнеше какъв мъж е станал Халид двайсет и пет години по-късно. Бигълоу беше ерген и в лицето на Халид виждаше сина, който искаше да има.