Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

— Скъпа сестро, прекрасна светице Вероника Божествена! Благодаря на Бога от всичкото си сърце и душа за милостта Му да ми даде да видя зримо чрез теб всичко онова, за което знаех само дълбоко в духа си. Дойде великият час да видя и с очите си как трудно и бавно расте в човечеството любовта към истината. Достатъчно е дори само една вечна истина да постигне човек през един свой живот, за да порасне сталактитът му в тази сфера с цял милиметър!

— А какви са тези висулки, които се образуват буквално пред очите ни? Някои дори не мога да проследявам с поглед — падат като светкавици!

— Не зная, пресвята. Казвали са ми, че напоследък отгоре слизат архангели и още по-висши чинове, които бързат да спасяват човечеството…

Постепенно светът наоколо коренно се измени. Сега в пространството заблестяха ослепително милиарди оранжеви звезди, една от друга съвършено различни. В кехлибарената атмосфера на новия пласт, съвсем неподвижни, тези звезди излъчваха, при все това, такава интензивна оранжева светлина, че на моменти Вероника трябваше да затваря очи и да си почива. Когато привикна, тя различи, че лъчите на всяка звезда бяха строго различни. Изключено бе някъде у друга звезда един вид лъчи да се повторят. Нещо повече — в една и съща звезда, макар и с една неизменна основна форма — всеки отделен лъч се променяше в безброй неповторими оберформи и оберструктури. Всъщност, Вероника не знаеше дали е уместно да се наричат «лъчи» тези неизброими нишчици, които излизат от всяко светило и които са толкова тънки, че едва се виждат, но при все това рязко се отличават от него и от фона му със своята яркост и ослепителна острота. Не винаги строго радиално излизат те от всяка звезда — понякога се завиват спиралообразно, понякога имат вид на протуберанси, а другаде изплитат блестящи изображения на цели светове. У едни тези нишки-лъчи се отдалечаваха, образувайки сложни орнаментални структури, у други — сферични таблици със символи, у трети — архитектурни ансамбли от звуци и ритми. И всички безчислени нишчици на всяка звезда бяха едновременно и от частици, и от вълни, и от нещо друго. Всяка вълна, частица и вихър, носейки образа на сърцето, от което се е родила, отново и отново изглеждаше невероятно различна от всяка друга. Във великото си различие, всички те плуваха съвършено свободно една през друга, намирайки своя път винаги и безпогрешно, в пълно съгласие с целия свят! И наистина, сякаш живи човешки сърца пулсираха вътре в тези оранжеви звезди, изпълваха цялата сфера със своята особена хубост и даряваха, като извори, тайните на света, които бяха открили дълбоко вътре в себе си. Както всички звезди по вселената, и оранжевите слънца или се разрастваха, или се смаляваха. Разрастващите се стигаха своя краен предел, а смаляващите се, едно след друго, ставаха невидими, за да избухнат отново и в нови гами в някоя друга точка на Битието. Накрая Вероника можа да различи една трета категория слънца, които се държаха много особено. Растяха едновременно и навътре, и навън непрестанно. При тях като че ли не действуваше законът за ограничаването на радиуса, нито пък стигаха до пълно изчезване. Със своите нишки-лъчи, огънати по най-странни начини — и безкрайно навън, и бекрайно навътре, — те излизаха видимо от пласта на тази сфера, гмурваха се дълбоко към центъра, където беше земята с човечеството и излизаха, далече нагоре, към множествеността на вселената…