Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

«… Да, те са безсмъртни и вечни, както и Съвършено Красивите, които видя малко по-долу. Но и за тях, както за другите, все още има неща, които не могат. Едните не могат да пожертвуват своето съвършенство, а другите — своето творчество. Затова те са граждани на духовната вселена, а не на Божествената — говореше някой друг в душата на посветената. — Същото е и с най-висшите ангели от този голям свят. Те не могат да се откажат от своята дейност, от доброто, което правят и от правдата, която раздават, ако Бог ги помоли да изменят на естеството си. Макар и съвършени в тези области на Духа, те са съвсем неспособни да се пожертвуват… И това не е тяхна вина. Това е същината им, защото са част от йерархията на Битието.»

Все така бавно, Вероника Божествена и папа Сагитинус I се разширяваха и навлизаха в нова сфера. Тя представляваше нещо като многоетажен, пространствен лабиринт, като безкрайна, светла пещера, където нямаше нищо случайно. Всичко беше изваяно в изящни форми от непознат, матов материал, светещ отвътре. На места стените представляваха монументални конструкции от множество заоблени кубове в най-свободен порядък; другаде имаше цели гори от тръби или дървета, съединени на групи — на групи, отдолу и отгоре, като съединенията бяха на най-различни височини. И всичко това — пулсиращо, звучащо и сякаш изпълнено с мисъл, живо. Отделни планини от кристални или шуплести композици се въртяха бавно около собствената си ос, но така, че почти винаги пролуките между тях създаваха един безкраен пещерен лабиринт. Вероника за миг си представи какво би било, ако тя бе птица, която лети между тези прекрасни скулптурни и архитектурни ансамбли — и изведнъж се видя размножена на хиляди птици, които летяха лудо и щастливо през зали и пролуки и писъците им отекваха като при скалист морски бряг! Понякога отделните масиви се отделяха един от друг на по-големи разстояния и плуваха като абстрактни скулптури-астероиди под гигантски, дванадесетцветни дъги, а друг път се доближаваха тъй плътно, че птиците едва намираха пролуки да се освободят. Имаше периоди, когато десетки птици оставаха затворени в мехури, шупли или други, най-фантастични по форма, кухини — докато всеобщото хармонично движение не разтвореше заключените пространства. Вероника имаше чувството, че цялата тази гигантска сфера, далече-далече около планетата земя, се върти като странен калейдоскоп в ръцете на някакви вечни закони на равновесието, мярата и абсолютната красота. Всеки кубически милиметър от този свят носеше зародиша на нещо възвишено и прекрасно, което трябва да се посее един ден в душата на земното човечество. И в целия този сферичен пласт, дебел няколко километра, Вероника можа да открие само стотина отражения на вечни ценности, родени вече на земята.