Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— С вас, сеньоре, мога да бъда откровен. Зная, че ме имате за чудовище, но зная също така, че имате и причини да бъдете внимателен с мене…
— О никакви други причини, освен сеньората… Можете да бъдете напълно сигурен!
— Сеньората?
— Именно сеньората, разбира се. Тя ви обича, господине!
След дълго мълчание съпругът на сеньора Ариени отговори:
— Ще ми се да не се произнасяте върху неща, по които не можете да бъдете компетентен…
— Ега ти разговора! — изсмя се един от полицаите…
— Позволете ми да бъда откровен, сеньоре. Аз имам основания да се грижа за сеньорина Ломбарди и нещастният инцидент тази нощ… е моят най-голям пропуск… В търсене на вас аз изпуснах нея… Господине! Каквито и решения да вземете, аз искам да зная едно: защо направихте всичко това? Защо разбихте живота на толкова хора? Какви са вашите цели, ако ви е възможно да кажете?
— За разлика от вас, господине, и от всичката тази паплач по земята, аз не изпълнявам лична воля по лични планове и съображения. Освен това, пред никого от вас не се отчитам за това, което върша. Моите почитания, че усещате нещо по-голямо зад действията ми, но повече нищо не мога да ви кажа.
— Ето, виждате! Сеньората е заспала на земята, съсипана от всичко, което преживя през нощта. Не ви ли се къса сърцето? Интересува ме, като имате някаква мисия, каква е тя: мисия на звяр или мисия на дявол?
— Не е необходимо да се интересувате. Вие имате всички основания да ме ликвидирате, да оплячкосате богатството ми и да вземете Вероника Ломбарди под своя закрила…
— Що се отнася до богатството ви, от него се интересуват тия юнаци тука. Аз нямам нищо общо с това.
— Я па тоя! — обади се пак предишният полицай.
— Млъквай и си затваряй плювалника — обади се друг, — трябва да му се подчиняваме. Сам шефът го назначи за тази акция. Иначе… не знам дали ме разбираш…
— Ще рече, че ви интересува лично съдбата на съпругата ми? — запита Ариени.
— След като вас не ви интересува… Господине, има по-дълбоки неща. На сън сеньората говори само за вас. Вие не знаете, може би, с какво чувство, с каква нежност и обич споменава вашето име!
— Позволете да не ви вярвам.
— Както желаете. За мен това е един рядък случай. Такава огромна пропаст между съзнание и подсъзнае не може да се наблюдава често. Сеньоре, времето ни изтича. Трябва да вземете решение.
— Мога ли да разчитам на вашата грижа за съпругата ми до три дни? Тя ще ви бъде залог. Като начало, мога да ви дам двеста милиона в злато. Повече нямам в момента.
— Добре, сеньоре. Имате моята дума. Аз ще й осигуря най-добри условия. Когато се събуди, ще започна и моята терапия за възстановяване връзките между кора и подкорие. Това е много важно, сеньоре…
— Любопитно старание. Доколкото усещам, вие имате основания да й избиете тези бълнувания от главата — ако цялата тази легенда е вярна. Тя не ме обича, сеньоре, в това съм абсолютно сигурен. Една жена, която не може да обича онзи, който й е определен от съдбата, заслужава най-жестоката съдба, докато не се отучи да държи на своето си.
— И вие затова я оставихте на произвола на съдбата?…
— Именно. И не само я изоставих. Всичко дотук се развива по мой сценарий. Не само тя, но и всеки, който поставя личните си чувства и каквито и да е било други мотиви или настройки над любовта и истината, ще си има работа с мене.
— Тоя вярно е мръднал — отзова се веселият «полицай».
— Трябва да го накараме да подпише преди да откачи съвсем — изсъска вторият.
— Вие сте, най-малкото, садист, господине — заключи брадатият и вдигна сеньората на ръце. — Пред мен всички! Зад мене — само Чезаре.
— Годподине — каза Клаудио Ариени, като хвана брадатия за лакета. — Признайте, че тя е говорила за мене не на сън, а при хипнотични сеанси.
— Е… ддда… Какво от това?
— Тогава оставам…
— Не ви разбирам!
— Моля ви, останете за малко сам тук. Имам да ви кажа нещо — каза Ариени и направи нещо.
Двамата резиденти седнаха на кревата. Брадатият каза:
— Подчинявам ви се само заради знака. Инак…
— Не става дума за подчинение. Ако беше това начинът, аз и нея щях да подчиня, както направих… оная нощ. Нещата трябва да стават съзнателно, доброволно, — с любов. Над всяка йерархия стои любовта. И само доброволният, съзнателен избор се зачита.
— Странна… любов… от ваша страна. Вероника е вече едно нищо!
— Един резидент няма право да бъде нещо.
— Вероника?!… Резидент?
— Да.
— Сега разбирам…
— Тя задържа стотици Готови от нейната вселена да дойдат на земята. Без защитата на Новата Култура сега земетресенията и войната са неизбежни. Тя започна добре, но не издържа главния изпит. Моля ви да ми помогнете. Ако до два дни тя не разбере кого точно обича, катастрофата е неминуема.