Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Тогава танто за танто.
— Какво искате да кажете?
— Заменяме Вероника Ариени срещу публикуване пълния текст на този манускрипт.
Д-р Фенимър Туинсън подаде на папата един свитък. С пълно спокойствие и величествена осанка папа Сагитинус I разгъна древния пергамент. На челото му избиха едри капки пот.
— Тоест, срещу моето папство!… — заключи той мрачно.
— Евангелието да се преведе и набере незабавно, да се пусне по книжарниците и из всички манастири и килии на Ватикана в срок до 12,00 утре на обяд! — отряза Туинсън, даде команда на хората си и те го последваха. — Г-н министре, вземете съпругата си на ръце. Папата ще я получи в момента, когато излезе книгата.
— Господи, Иисусе Христе! — не издържа най-после папата.
— Нали обичате Бога повече от Църквата? — бяха последните думи на Брадатия.
4.
До вечерта на другия ден цяла Италия, Испания, Ирландия, Франция и Латинска Америка буквално полудяха. Всички манастири, само за няколко часа, опустяха — и стотици хиляди монаси и монахини се срещнаха по средата на пътищата между техните обиталища. Едно огромно количество граждани, които бяха посветени в тайно монашество или в прелестите на моногамията, изчезнаха от своите затвори и побягнаха към горите и парковете, а много благонравни семейства престанаха да съществуват. Не липсваха и катастрофи по шосетата. Полицията бе напълно безсилна.
Великият Неизвестен, който все още не бе предал напълно обязаностите си на новия приемник, бе в пълно отчаяние. Той се мяташе в истерия и вече няколко пъти беше изпадал в епилептичен шок. Скубейки косите и дрехите си, нещастният дявол викаше с неистови крясъци към някого за милост, ревеше и се задавяше от ридания — и това продължаваше вече няколко часа. Когато, най-после, се умори до смърт, той изпадна в дълбока ипохондрия и басът му прогърмя като оръдие в пещера:
— Война! Трета световна война!
Тогава един глас каза в сърцето му:
— Стани, сине мой Йехудаиле, и събери отново книгата, която разкъса!
«Расте! — възкликна в себе си старият дявол — наистина, колко бързо расте! Още няколко месеца — и змията ще захапе опашката си! Старче, не очаквах от тебе такава милост!…»
Великият Неизвестен се изправи — и за пръв път от осем хиляди години насам започна да произнася молитва. Стените на зданието над него рухнаха бавно и тържествено, в пълна тишина и с гръмотевичен грохот. Във въъздуха, още дълго време след като всички прашинки от срутването се бяха утаили, витаеха като живи, странно сияещи, стотиците късове хартийки от една книга и тихо се подреждаха в страници, а страниците — в книга. След това книгата полетя над руините, мина по няколко улици край главите на смаяните римляни, завивайки през крайните квартали към едно поле. Дълго време децата тичаха подир нея и подскачаха да я хванат, без да обръщат внимание на виковете на уплашените бабички, но най-после уморили се я изгубиха от очите си. Книгата кацна в средата на порутена синагога от древността, потънала в размисъл и коприва. Никой, който би попаднал случайно край усамотеното място, не би могъл да каже къде точно се намира то: край Вечния Град или в древна Юдея.
Бавно книгата се разтвори и започна сама да се чете. Прошумя една страница. Страница първа.
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА
София — 111 г., 122 г. (1975, 1986 г.)
Глава 1.
1 Евангелие от Мария Магдалина, последна ученичка на Благия, първа несретница и блажена от Неговото несметно стадо!
2 Пророци и апостоли ми жигосаха душата с петно на позора; сестри и отци ме наричат презряна, най-първи Христови поборници ме оставиха клета, несретна на улицата.
3 Припадам навеки пред Твоята Истина, Отче; отварям сърцето си пред заветното миро на Словото, спечелена и съкрушена във вечността!
4 Хвърляха пръст и камъни, наричаха ме блудница и смет Вавилонска, раздираха одеждите ми и ме плюеха най-позорно.
5 Кой си Ти, Праведнико от Назарет и Светецо от красна Емазия, Който опрости греховете ми?
6 Подобно на роб от Небесното Царство, смирено що ходиш и благославяш?
7 Кой си Ти, Пратенико?
8 Ревнителите на старото учение рикат, подобно на лъвове, а на устите им пяна излиза: «Зъб за зъб, око за око!»
9 На кого приличаш, щастливий, препасаний с Истина, о, с благост загърнатий и обкичений с доброта?
10 Я не преобръщайте Слово и Правда на празно тулумище, ей, казвам ви, съдници мои и Негови!
11 Него осъдихте, Първия, не моята жалка направа.
12 От Него взехте с кошове, а после с шепи пресявахте!