Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

— Нищо не може да стане насила, чуваш ли, Фенимър! Аз трябва да бъда твърда и неизменна, защото моята най-чиста същност е Моралният Устой. Няма да го бъде вашето, ако ще и светът ми на прах да стане! Докато мен ме има, то всеки, който се хвърля срещу стените на моите канони, сам се обрича на гибел. Недейте нарича «зло» и «неправда» реалните структури на Битието. Рано или късно всеки бяс ще се срещне с мен. Аз никого не убивам, защото съм порядък, хармония, красота. Труповете, които виждате под моите стени, са трупове на самоубийци.

— Върви тогава по дяволите! — викнаха всички д-р Туинсъновци и автоматите от всички страни блъвнаха огън.

— Майчице, Санкта Чечилио! — викнаха хиляди лястовици от смъртна болка и полетяха главоломно надолу с главата. Пространството изведнъж стана черно като катран и единственият признак на живот бе проклятието на Брадатия, което кънтеше и откънтяваше като ектения на служба:

— Няма друг закон, освен Законът на Любовта!… Може вселената на каша да стане, но Законът на Любовта ще пребъдва винаги!…

В гъстата атмосфера на абсолютния мрак Вероника потъваше все по-бавно и по-бавно.Сякаш не въздух и даже не вода, а някаква лепкава, тежка маса я обгръщаше от всички страни. Лъснали голи, червени мъже с рога и опашки, и много косми бавно се приближаваха към нея, смееха се като обезумели. — Сега ще видиш — викаха диво те, — сега ще видиш какво ще направим! Щом ти беше малко оня път, сега тука ще видиш!

— Клаудио! — извика Вероника Ломбарди и изведнъж се събуди.

Лицето на младата жена бе изкривено от ужас.

Клаудио Ариени се надвеси над нея и хвана ръцете й. Неговата вечна съпруга го гледаше с неизразима жажда и покорство.

В същия миг на отсрещната врата се показа представителят на Бога на земята — непогрешимият вожд на най-праведното Христово войнство — папа Сагитиниус I. Вероника Ариени го видя. Тя направи внезапно толкова рязко усилие, че скъса каишите, системата с глюкозата се разхвърча на всички страни и в следвящия миг Клаудио Ариени не видя как се намери на земята.

— Отче, избави ме от Сатаната! — извика тя с див глас, падна възнак и отново изгуби съзнание.

— Сеньори, по всичко личи, че Христовото чадо трябва да остане на лечение в Христовата обител — сухо каза папата.

— Има и други лечебни заведения, светейши… — отвърна Брадатият.

Настъпи напрегнато мълчание. Автоматите на полицаите сега бяха обърнати към всемогъщия отец на Църквата и към отчетата от неговата охрана, които, обезоръжени, гледаха уплашено.

— По всичко личи, че Островът9 ще потъне — каза министърът на културата.

— Не, не е задължително — каза на свой ред Брадатият и се обърна към папа Сагитиниус I. — Ваше светейшество, държите ли на тази жена!

— Повече от всичко на света! Тя е моята врата към Бога, към Вярата и към Далечните Светове.