Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Без отделителната система в цялата физическа зона животът е невъзможен. Има други светове, където циклите са затворени и там хората нямат отделителна система. Но ти разбери окончателно едно: ти вече не се бориш с противник. Ти координираш. Ти провеждаш координацията. Ти наблюдаваш всичко това. Ти си мозъкът на тази планета, който трябва да интегрира всички светли и тъмни огнища в динамично равновесие, за да има живот. Аз имам свои агенти, които изпълняват ролята на другите органи и системи; те ще управляват и изпитват света — включително и тебе — по своите особени начини — но ти си длъжен да интегрираш и съподчиняваш. Въпреки че в тази зона тук се върши неправда, все пак всичко е строго подчинено на космическата правда. Злото не може да отиде там, където по някакъв начин не е било вършено зло. Едно дете има своите корени във вековете…
— И все пак… равновесието е динамично!
— Разбира се. Това се нарича Изкупление. Ти знаеш на колко мегавата раздвоена енергия се равнява една капка кръв на Наставник. Но това — само в краен случай. В Рим или в Париж все още има надежда. Не само ти си от Моите…
В този миг вратата на стаята се отвори и на прага се появиха полицаи с автомати. Един от тях, макар и с брада, се видя познат на неаполския докер. Преди да влезе последният полицай, Клаудио Ариени видя в полумрака как бавно и неуверено пристъпва към него жена в черно. Брадатият отметна воала й.
— Драги министре — каза един от въоръжените. — Госпожа Ариени ви моли да я освободите от ръцете на Мафията, с която в настоящия момент имате честта да говорите. И ако желаете — да излезете вие сам на свобода.
Душевноболният бе вече коленичил и прегръщаше съпругата си. Тя не каза нито дума, не направи никакво движение.
-Не зная дали има смисъл за мен… — каза най-после той. Ако тя иска… Иначе… нея… Каквото кажете, сеньори. Готов съм на всичко!
— Сеньората не е в състояние да говори, господин министре, защото се намира в твърде тежко психическо състояние. Цяла нощ група бандити…
— Не!!! — извика младата жена с неочаквана сила и се хвърли към говорещия, за да му затули устата.
— …ние не сме в състояние непрестанно да пазим сеньората от въжделенията на бандитите, скитащи из Италия, господин министре… Вашето оставане тук е напълно безсмислено!
— Какво сте направили, идиоти такива! — извика на свой ред, вече наистина обезумял, Клаудио Ариени и автоматите мигом се вдигнаха към него.
— Не се горещи, приятелче, ако обичаш! Разбери добре: ти ни трябваш нормален, защото документ за дарение, подписан от теб, не е валиден, ако си тука. Утре вече твоята диагноза ще получи гласност. Що за тъпащина, Ариени, какво ще правиш повече тука? Сеньората има нужда от твоята защита, а ние — от твоите пари!
— Никой не гарантира, че диагнозата няма да бъда оповестена и когато изляза от тука. Могат да ме задържат всеки момент…
— Нищо подобно, миличък… В сумата на дарението влиза и делът на лекарската оценка… Не проумяваш ли най-сетне как стоят нещата?
— Колко искате?
— Ти излез веднъж, после ще поговорим…
— Необходими ми са пет минути, за да помисля.
— Може и десет, както обичате. Нас никой не ни пъди от тука.
Полицаите видяха как министърът на културата се замисли дълбоко, заставайки с гръб към тях. След малко, без да се обръща, той каза едва чуто:
— Свободни сте. Аз оставам тука.
— Както искаш… Вероника Ломбарди по закон разполага — ти знаеш с каква част от парите и ценностите ти, и недвижимите имоти. Може би не е далече часът, когато ще разполага с всичко — ние имаме доказателства, че ти не си никакъв Ариени и нямаш други роднини. Ние бяхме честни към вас, господин Кой Знае Кой — искахме да си спасите кожата. Не мислете, че сте ни кой знае колко мил и симпатичен, та затова. Можете да се отблагодарите на новия шеф, който дойде тази сутрин. Трябва да ви успокоя, че хората, които… Вероника Ломбарди… нали разбирате… Шефът ги очисти всичките. Беше като ненормален… Доста блестящо представяне на един нов шеф на Мафията… Въпреки, че беше с маска, имахме чувството…
— Млъкни бе, идиот! — проговори брадатият и се обърна към Клаудио Ариени. — Мене ме интересува, господине, защо постъпвате така странно? Нека говорим откровенно. Вие осъждате себе си на смърт, а сеньората — на лудост или самоубийство. Това е извън всякаква човешка логика — да оставим етиката и другото настрана.
Гласът на Клаудио Ариени, с който отговори, бе възглух и пресипнал. Никой не можеше да бъде сигурен дали в този момент господин министърът плаче или говори така по някаква друга причина.