Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Какво… предлагате?…
— По всичко личи, че сътресението с бандитите, които после сте ликвидирал, не е могло да й подействува. Апропо, оправихте ли хората?
— Да, разбира се. Живи са до един.
— Те вече не стават за нова терапия… Наплашени са… Да минеш през самата смърт…
— Тогава?
— Тогава… Още няколко последователни операции. С различни хора — от най-низшите слоеве. Събери разбойници, цигани, ако се наложи — и хиперсексуални типове от лудниците…
— Още веднъж?! Това е ужасно!… Или вие сте ужасен…
— Още по-ужасно е половината Европа да потъне!
— Господи — ужас!… Какви механизми!…
— Така е, драги. Да задържиш любовта, да си внушиш толкова силно, че не обичаш — до такава степен, че любовта да замръзне жестоко и ти да говориш с Любимия си от вековете като с най-обикновен приятел, като с неприятел, като с враг… Знаете ли какво значи това?!
— За съжаление, зная. Цели звездни системи… Даже цели галактики… Да но, все пак това не може да става насила! Сам поетът казва: неразцъфналия цвят не можеш да го разтвориш с пръсти…
— Това е така. Обаче, когато един цвят е разцъфнал от дванадесет века, а не иска да се оплоди, не ние, а Съдбата… И това го прави не от жестокост, а от най-нежна любов. От най-нежна грижа за чистотата на тази душа и за спасението на останалите. Но това не може да го разбере нито един от вас. Моите почитания към вашата психиатрическа гениалност, но позволете ми да ви кажа, че вие още не сте стигнал и до психохирургията…
— Хирургията ме отвращава въобще…
— Точно затова! А цялата природа много често си служи с нея.
— Не зная дали това е точно природата… Природата е нещо безкрайно деликатно и нежно…
— Сега не е време за спор. Приемете това, което ви казвам, за инструкция. Още днес, когато се събуди, ако насън не е бълнувала за мене… пуснете й още веднъж бандити…
— Тя е бременна, сеньоре! Само аз зная, че е от вас. Не държите ли случайно на един космически плод…? Та след първия… случай… как не е абортирала — това е чисто чудо… Това бяха седем души, сеньоре! Тя е могла да полудее!
— Стига! — извика извън себе си Ариени и хвана брадатия за ревера, като го разтърси. — Такава му е била съдбата на този… «плод» — щом като цели дванадесет века се бави да се появи! Религиозни стереотипи и аристократична маниакалност не се избиват тъй лесно! Ако Съдбата сега я остави, кой знае още колко столетия… А вие знаете: земята е пред гибел! И не само земята!
— Добре, сеньоре… На мене ще ми бъде много трудно… Вие разбирате…
— Разкрийте й се в най-тежкия момент и й предложете подкрепата си и любовта си, ако тя не успее да разпознае все пак сродната си полярност… Включително… всичко — макар че след тези операции… тя може би най-малко три години ще бъде фригидна. Аз съм готов на всичко, за да се изпита за последен път — включително и да я оставя на друг. Сърце, което не може да се откликне незабавно на всички нива без изключение по волята на Цялото — още повече — на онзи, който е неговата единствена космическа полярност — е обречено знаете на какво. Аз съм бил вече свидетел, сър. Вие познавате най-почитаната християнска светица. Тя можа да стигне до оргазъм на всички нива към онзи, който й бе определен — и то само половин час, след като се наложи да бъде подложена на групово обругаване не в казарма или лудница, а направо в пъкъла! И трябва да ви кажа, че в такова идеологическо извращение, каквато е една канонизирана светица, любовта се реставрира най-трудно; но веднъж реставрирана, тя е нещо неудържимо! Всъщност… вие може би не знаете. Има не само свръхнови звезди, но и цели свръхнови вселени. За да се превърне една Черна Дупка на Вселената в Свръхнова Вселена, необходимо е една канонизирана светица да се пробуди за любов. Това е.
— Разбирам, сеньоре. Ако ви повика насън… няма да пускам следваща група…
— Не насън, а в будно състояние!
Когато двамата мъже излязоха на двора и на улицата, петимата полицаи спяха кротко на паважа. Вероника Ариени я нямаше.
3.
Първо усети как се издига високо над земята, а после изведнъж издигането спря. Тогава, в бляскавата синева на небето, се яви един ангел. Това не бе ангел, а папа Сагитиниус I, който й каза:
— Скъпа дъще на Милосърдния, Бог реши да те спаси от ръцете на Лукавия. Ти пострада достатъчно много и изкупи греха на Санкта Чечилия и Исус Великолепния. Великолепието и външната красота не могат да доведат до друго, освен до погибел. Истинският праведник често трябва да мине през геената огнена, за да възлюби Господа окончателно и завинаги, с всичката си душа. Лукавият мисли, че нему се пада делът да спаси вселената, но твърде много се заблуждава. Вселената е спасена отдавна, светът е изцяло в ръцете на Бога и въобще няма какво друго да се спасява, освен останалите малцина избрани на тая земя. Последвай ме сега, дъще на Троеликия, да видиш жилищата, които Той е приготвил за чадата си! Само който приеме Духа и се отрече от плътта, може да бъде пуснат в Царството Божие!