Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
Това особено състояние продължи достатъчно дълго, за да го осъзная. След това се смени с тягостен ужас, който не ме връхлетя внезапно, но все пак бързо. Отначало моят удивителен свят на тишина беше разтърсен от остри шумове, но аз не се разтревожих. След това звуците станаха по-силни и непрекъснати, като че ли ме бомбардираха отвсякъде. И постепенно загубих усещането за плаване в един свят неутрален, безпристрастен и красив. Шумовете станаха сякаш гигантски стъпки. Нещо огромно дишаше и се движеше около мен. Реших, че ме преследва.
Изтичах и се скрих зад един камък и оттам се опитах да определя какво ме следва. В един момент изпълзях от скривалището и моят незнаен преследвач връхлетя върху мен. Беше като морски водорасли. То се просна върху мен. Помислих, че тежестта му ще ме смачка, но се озовах вътре в тръба или кухина. Ясно видях, че водораслите не бяха покрили цялата водна повърхност около мен. Беше останало късче свободна площ под камъка. Започнах да пълзя под него. Видях, че от водораслите капят огромни капки течност. Аз „узнах“, че те отделят разтваряща киселина, за да ме разложат. Една капка падна на ръката ми. Опитах да изтрия киселината с малко пръст, към която добавих слюнка, като продължавах да копая. В един момент бях почти парообразен. Бях изтласкан към някаква светлина. Помислих, че водораслите са ме разложили. Смътно долових светлина, която стана по-ярка. Тя си пробиваше път изпод земята, докато накрая изригна в нещо, в което познах слънцето, излизащо иззад планините.
Бавно започнах да възстановявам нормалните си сетивни процеси. Легнах по корем, с брада върху сгънатата си ръка. Пейотеното поле пред мен отново започна да се възпламенява и преди да мога да отместя очи, дългата светлина отново изплува. Тя закръжи над мен. Седнах. Светлината докосна цялото ми тяло със спокойна сила и след това изчезна от погледа ми.
Тичах по целия път до мястото, където бяха другите мъже. Всички се върнахме в града. Дон Хуан и аз останахме още един ден у дон Роберто, водачът на церемонията. През цялото време там спах. Когато се канехме да си тръгваме, младите мъже, участвали в сеансите с пейот, дойдоха при мен. Те ме прегърнаха един по един и се засмяха плахо. Всеки един се представи. Часове говорих с тях за всичко, освен за събиранията с пейот.
Дон Хуан каза, че е време да си тръгваме. Младите мъже отново ме прегърнаха.
— Ела пак — каза един от тях.
— Ние вече те чакаме — добави друг. Потеглих бавно, опитвайки се да видя по-старите мъже, но никой от тях не беше там.
Четвъртък, 10 септември 1964
Винаги, когато разказвах на дон Хуан едно преживяване, нещо ме караше да го възстановявам стъпка по стъпка, доколкото съм в състояние. Изглежда това бе единственият начин да си спомня всичко.
Днес му разказах подробностите от последната ми среща с Мескалито. Той изслуша разказа ми внимателно до момента, в който Мескалито ми каза името си. Тук дон Хуан ме прекъсна.
— Сега ти си самостоятелен — каза той. — Закрилникът те прие. Отсега нататък аз много малко ще ти бъда в помощ. Не е необходимо да ми казваш нищо повече за връзката си с него. Сега знаеш неговото име. И нито името, нито отношенията ви трябва някога да бъдат споменавани пред живо същество.
Настоях, че искам да му разкажа всички подробности от преживяването, защото не го разбирах. Казах му, че се нуждая от помощта му, за да изтълкувам това, което съм видял. Той каза, че мога да го сторя сам, че за мен е по-добре да започна да мисля самостоятелно. Възразих, че ме интересува да чуя неговото мнение, защото ще ми отнеме твърде много време да стигна до свое, а и не знам как да постъпвам, Казах:
— Да вземем например песните. Какво означават те?
— Само ти можеш да решиш това — каза той. — Как мога аз да знам какво означават? Единствен закрилникът може да ти каже това, както и само той може да те научи на своите песни. Ако аз трябва да ти кажа какво означават, то би било все едно да научиш песните на някой друг.
— Какво искаш да кажеш с това, дон Хуан?
— Ти можеш да различиш фалшивите, слушайки хора да пеят песните на закрилника. Само песните с душа са негови и са научени от него. Останалите са подобия на песните на други хора. Понякога хората са така измамни. Те пеят нечии песни, без дори да знаят какво казват песните.
Казах, че с въпроса си съм искал да попитам с каква цел се използват, песните. Той отговори, че песните, които съм научил, са за повикване на закрилника и че трябва винаги да ги използвам, заедно с името му, за да го извикам. Дон Хуан каза, че по-късно може би Мескалито ще ме научи на други песни за други цели.