Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
— Да, моят благодетел. Но той никога не ме е учил как да се връщам.
— Толкова ли е трудно връщането, дон Хуан?
— Да. Ето защо твоето действие наистина ме удивлява. Ти не знаеш стъпките, които трябва да следваш, а ние трябва да следваме определени стъпки, защото в тях човек намира сила. Без тях сме нищо.
Часове наред останахме безмълвни. Той изглеждаше потънал в дълбок размисъл.
Събота, 26 декември 1964
Дон Хуан ме попита дали съм потърсил гущерите. Казах му, че съм ги потърсил, но не съм могъл да ги намеря. Попитах го какво щеше да стане, ако единият гущер беше умрял, докато го носех. Той каза, че смъртта на един гущер може да бъде нещастно събитие; че ако гущерът със зашитата уста беше умрял когато и да е, нямаше да има смисъл да следвам магьосничеството. Това също би означавало, че гущерите са оттеглили приятелството си и че аз ще трябва да се откажа за дълго време от ученето за дяволската трева.
— Колко дълго, дон Хуан? — попитах.
— Две години или повече.
— Какво щеше да стане, ако беше умрял другият гущер?
— Ако беше умрял вторият гущер, ти щеше да бъдеш в истинска опасност. Щеше да бъдеш сам, без водач. Ако той беше умрял преди да започнеш магията, ти щеше да можеш да спреш. Но ако беше спрял, щеше да се наложи да се откажеш от дяволската трева завинаги. Ако гущерът беше умрял, докато е на рамото ти, след като си започнал магията, ти би трябвало да продължиш с нея, а това наистина би било лудост.
— Защо би било лудост?
— Защото при такива обстоятелства нищо няма смисъл. Ти си сам, без водач, виждащ ужасяващи, безсмислени неща.
— Какво имаш предвид под „безсмислени неща“?
— Неща, които виждаме сами. Неща, които виждаме, когато нямаме насока. Това значи, че дяволската трева се опитва да се отърве от тебе, като накрая те отстрани.
— Познаваш ли някой, който някога е преживял това?
— Да. Аз. Без мъдростта на гущерите аз полудях.
— Какво видя, дон Хуан?
— Куп глупости. Какво друго бих могъл да видя без насока?
Понеделник, 28 декември 1964
— Дон Хуан, ти ми каза, че дяволската трева изпитва хората. Какво имаше предвид?
— Дяволската трева е като жена и като жена тя ласкае мъжете. Тя им залага капани на всяка крачка. Тя постъпи така с тебе, когато те накара да натриеш тесто на челото си. Тя отново ще опита и ти сигурно ще се хванеш на въдицата. Предупреждавам те за това. Не я приемай със страст. Дяволската трева е само един път към тайните на човека на знанието. Има и други пътища. Но нейният капан е да те накара да вярваш, че единственият път е нейния. Казвам ти, че е безполезно да прахосваш живота си по един път, особено ако този път няма сърце.
— Но как разбираш кога един път няма сърце, дон Хуан?
— Преди да поемеш по него, задай един въпрос: „Има ли този път сърце?“ Ако отговорът е не, ще го узнаеш и трябва да си избереш друг път.
— Но как да разбера със сигурност дали пътят има сърце или не?
— Всеки би разбрал това. Лошото е, че никой не задава въпроса. И когато накрая човек разбере, че е следвал път, който няма сърце, пътят е готов да го убие. В този момент много малко хора могат да спрат, за да помислят и да оставят пътя.
— Как да постъпвам, за да задам въпроса както трябва, дон Хуан?
— Просто го задай.
— Искам да кажа, има ли точен метод, така че да не лъжа себе си и да мисля, че отговорът е да, когато всъщност е не?
— Защо ще се лъжеш?
— Може би защото в този момент пътят е приятен и доставя удоволствие.
— Това е нелепост. Един път без сърце никога не доставя удоволствие. Ти трябва упорито да работиш, дори само за да го поемеш. От друга страна, един път със сърце е лек. Той не те кара да работиш, за да го харесаш.
Дон Хуан изведнъж смени посоката на разговора и безцеремонно ме конфронтира с идеята, че аз харесвам дяволската трева. Трябваше да призная, че най-малкото имам предпочитания към нея. Той ме попита какво мисля за неговия съюзник, дима, и аз трябваше да му кажа, че само мисълта за него ме подлудява от страх.
— Казах, че за да избереш един път, трябва да бъдеш свободен от страх и амбиция. Но димът те заслепява със страх, а дяволската трева те заслепява с амбиция.
Възразих, че дори за да поеме по един път, човек се нуждае от амбиция и че неговото твърдение, че човек трябва да бъде освободен от амбиция, е неразбираемо. Човек трябва да има амбиция, за да научи.
— Да желаещ да учиш не е амбиция — каза той. — Нашата участ като хора е да искаме да знаем, но да търсиш дяволската трева, значи да предлагаш цена за сила, а това е амбиция, защото ти не предлагаш цена, за да знаеш. Не се оставяй дяволската трева да те заслепи. Тя вече те хвана на въдицата. Тя примамва хората и им дава усещане за сила. Кара ги да чувстват, че могат да направят неща, които никой обикновен човек не може. Но това е нейният капан. И още нещо, пътят без сърце ще се обърне срещу хората и ще ги унищожи. Не е нужно много, за да се умре, а да търсиш смъртта, е все едно да търсиш нищото.