Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

По залез в петък, 4 септември, започна вторият сеанс. Водачът изпя своята пейотена песен и отново започна цикълът на песни и приемане на пейотени пъпки. Той завърши сутринта, като всеки изпя своята собствена песен в унисон с другите.

Когато излязох, не видях толкова много жени както предишния ден. Някой ми даде вода, но обкръжението вече не ме занимаваше. Бях приел отново осем пъпки, но ефектът беше различен.

Трябва да беше към края на сеанса, когато пеенето значително се засили с едновременното запяване на всички. Долових, че някой извън къщата иска да влезе. Не знаех дали пеенето се извършва, за да „му“ се попречи да се втурне вътре, или за да го примами да влезе вътре.

Бях единственият, който нямаше песен. Те всички като че ли ме гледаха въпросително, особено младите мъже. Смутих се и затворих очи.

Тогава разбрах, че много по-добре мога да възприема какво става, ако държа очите си затворени. Тази мисъл задържа цялото ми внимание. Затворих очи и видях мъжете пред мен. Отворих ги, а образът беше непроменен. За мен обстановката беше абсолютно същата, независимо дали очите ми са отворени или затворени.

Изведнъж всичко изчезна, или се разпадна, и на негово място изплува подобната на човек фигура на Мескалито, която бях видял преди две години. Той седеше на известно разстояние с профил към мен, Загледах го втренчено, но той не ме погледна, нито веднъж не се обърна.

Сметнах, че правя нещо нередно, нещо, което го отблъсква. Станах и тръгнах към него, за да го попитам какво е то. Но самият акт на движението разсея образа. Той започна да избледнява, а фигурите на мъжете, с които бях, се насложиха върху него. Отново чух силното неистово пеене.

Отидох в близките храсти и повървях известно време. Всичко изпъкваше много ясно. Забелязах, че виждам в тъмното, но този път това ми направи съвсем слабо впечатление. Важният въпрос беше защо Мескалмто ме отбягва.

Върнах се при групата и, тъкмо да влиза в къщата, чух силен тътен и усетих трус. Земята се залюля. Беше същият звук, който бях чул в долината с пейот преди две години. Изтичах отново към храстите. Бях сигурен, че Мескалито е там и ще го намеря. Но той не беше там. Чаках до сутринта и се присъединих към другите малко преди края на сеанса.

Обичайната процедура беше повторена на третия ден. Не бях изморен, но следобеда спах. Вечерта в събота, 5 септември, старецът изпя своята пейотена песен, за да поднови цикъла. През този сеанс аз сдъвках само една пъпка и не слушах нито една от песните, нито пък обръщах внимание на това, което става. От самото начало цялото ми същество беше уникално концентрирано върху една точка. Знаех, че липсва нещо ужасно важно за моето добро състояние.

Докато мъжете пееха, аз помолих Мескалито на висок глас да ме научи на песен. Молбата ми се смеси със силното пеене на мъжете. Незабавно чух в ушите си песен. Обърнах се с гръб към групата и заслушах. Слушах думите и мелодията отново и отново, и ги повтарях, докато научих цялата песен. Беше дълга песен на испански. След това няколко пъти я изпях на групата, И скоро след това в ушите ми дойде нова песен. До сутринта бях изпял двете песни безброй пъти. Почувствах се обновен, укрепнал.