Пътят на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на мирния воин». Краткое содержание книги:
— И ти ли си го нарекъл Сократ? Това ми изглежда доста невероятно съвпадение.
— Не, обаче новото му име, точно като новият му ученик, има дух — усмихна се той.
— Спомена, че имал много сурови изисквания към теб.
— Да, много сурови. Каквото и да правех, все не беше достатъчно добро. А хрумнеше ли ми дори една отрицателна мисъл, той винаги узнаваше и ме прогонваше за цели седмици.
— Всъщност аз може би няма да съм в състояние да се срещна повече с него.
— О? Защо така?
— Каза ми да не му се мяркам повече, докато не се науча да дишам правилно — без напрежение и естествено. Непрекъснато опитвам, но просто не мога.
— А, това ли било? — каза той и остави метлата. Дойде до мен и сложи едната си ръка на корема ми, а другата — на гърдите ми. — Дишай сега — каза ми той.
Започнах да дишам дълбоко — така, както ми беше показвал Сократ.
— Не, не се напрягай толкова.
След няколко минути изпитах много особено усещане в корема и гърдите — отвътре се затоплиха, отпуснаха и се разтвориха. Ненадейно се разплаках като бебе, безумно щастлив и без изобщо да знам защо. В този момент дишах без абсолютно никакво усилие; имах чувство, че аз съм дишан. «Такова удоволствие беше, помислих си. Изобщо не ти трябва да ходиш на кино, за да се забавляваш!» Едва сдържах вълнението си! И в този момент усетих как дишането ми отново се напрегна.
— Джоузеф, изпуснах го!
— Не се притеснявай. Дан. Просто трябва да се поотпуснеш малко. Аз ти помогнах за това. Сега вече знаеш какво е усещането от естественото дишане. За да го стабилизираш, просто трябва да се оставяш да дишаш естествено, все повече и повече, докато започнеш да го усещаш като нещо нормално. Контрол над дишането означава да развържеш всичките си емоционални възли и тогава ще откриеш един нов вид щастие на тялото.
— Джоузеф — казах аз и го прегърнах, — не знам какво и как направи, но ти благодаря — наистина много ти благодаря.
Той грейна в една от тези свои усмивки, които целия ме стопляха, остави метлата си и каза:
— Предай моите поздрави на… Сократ.
Дишането ми не се подобри веднага. Още се борех. Но един следобед, след ранна тренировка в салона, на която бях вдигал тежести с оздравяващия крак, както си вървях към къщи, забелязах, че без да съм се опитвал нарочно, дишането ми беше станало напълно естествено — почти по начина, по който го бях усетил в кафенето.
Вечерта влетях в офиса, готов да зарадвам Сократ с успеха си и да се извиня за поведението си. Той, изглежда, ме беше очаквал. След като ударих спирачки пред него, спокойно ми каза:
— Добре, да продължим — сякаш току-що се бях върнал от тоалетната, а не от шестседмични усилени тренировки!
— Нищо друго ли няма да ми кажеш, Сок? Поне едно: «Браво, момче» или «Добре изглеждаш»?
— Няма похвали, нито упреци по пътеката, която си избрал. Похвалите и упреците са форми на манипулация, от които вече нямаш нужда.
Поклатих ядосано глава, но после се насилих да се усмихна. Макар че щях все така да правя възможно най-доброто, за да заслужа повече уважение, все пак безразличието му ме огорчи. Но поне се бях върнал.
Когато не чистех тоалетни, аз учех нови и още по-трудно удаващи ми се упражнения, като медитиране над вътрешни звуци, докато започнах да чувам по няколко наведнъж. Една вечер, когато правех това упражнение, се улових, че съм навлязъл в едно състояние на покой и релаксация, каквото ми беше непознато дотогава. За известно време — не знам колко дълго — се усещах сякаш извън тялото си. Това беше първият път, когато със собствени усилия и енергия бях стигнал до паранормално изживяване — не трябваше Сок да притиска с пръсти главата ми.
С вълнение му разказах за това. Вместо да ме поздрави, той ми каза:
— Дан, не се разсейвай с изживяванията си. Вникни по-дълбоко в образите и звуците и виж уроците, които се таят зад тях. Те са знаци за трансформация, но не преминеш ли отвъд тях, няма никога никъде да стигнеш.
— Ако ти е нужно изживяване, върви да гледаш кино — по-лесно е от йога. Медитирай по цял ден, ако щеш, чувай звуци и виждай светлини или пък можеш дори да виждаш звуци и да чуваш светлини. Но ако се хващаш в капана на изживяването, ще си останеш все същият глупак. Зарежи това! Аз ти предложих да станеш вегетарианец, а не зеленчук.
Обезсърчен, аз отвърнах:
— Ами ако «изживявам», както го наричаш, то е защото ти ми каза да го правя!
Сократ ме погледна като че ли изненадан.
— Аз ли трябва да ти казвам всичко?
Както бях на път да се вбеся, изведнъж се улових, че се смея. Той също се засмя, сочейки ме.
— Дан, ти току-що изживя великолепна алхимична трансформация. Превърна гнева си в смях. Това означава, че енергийното ти ниво е много по-високо отпреди. Бариерите вече се трошат. Май все пак постигаш известен напредък.