Пътят на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на мирния воин». Краткое содержание книги:
— Един препечен с двойно сирене, моля.
Жената ми го подаде и аз седнах, поднесох го към устата си и отхапах голяма хапка. Внезапно осъзнах какво правя — избирах между Сократ и един сандвич. Изплюх хапката, ядосано хвърлих сандвича в кофата и излязох. Край — повече нямаше да бъда роб на случайни пориви.
Тази нощ сложи началото на нов прилив на самоуважение и чувство за лична сила. Знаех, че отсега нататък щеше да бъде по-лесно.
В живота ми започнаха да се насъбират дребни промени. От дете страдах от всякакви незначителни симптоми — вечер носът ми почваше да тече от хладния въздух, имах често главоболие, стомашно разстройство и изменчиви настроения, но смятах тези неща за нормални и неизбежни. Сега всичко това беше изчезнало.
Изпитвах постоянно чувство за лекота и енергия, които се излъчваха наоколо. Може би на това се дължеше фактът, че много жени флиртуваха с мен, а децата и кучетата идваха при мен с желание да си играем. Някои от моите съотборници започнаха да търсят съветите ми по свои лични проблеми. Вече не бях малка лодка в бурно море; започвах да се чувствам като Гибралтарската скала.
Разказах на Сократ за изживяванията си. Той кимна.
— Нивото на енергията ти се издига. Хора, животни, дори неща усещат привличане и страхопочитание в присъствието на енергийно поле. Просто така въздейства то.
— Правилата на дома? — попитах аз.
— Правилата на дома — кимна той и продължи: — От друга страна, твърде рано е за самопоздравления. За да запазиш перспективата, по-добре сравнявай себе си с мен. Тогава ще ти стане ясно, че едва си завършил детската градина.
Учебната година свърши, почти без да я усетя. Изпитите минаха гладко, ученето, което винаги ми бе изглеждало като огромна битка, беше станало дребна работа, която просто трябваше да отметна. Разпуснаха отбора за кратка ваканция, след която се събрахме отново за летни тренировки. Започвах да ходя без бастун и дори се опитвах да тичам много бавно по няколко пъти седмично. Продължавах да се насилвам до границите на болката, дисциплината и издръжливостта и естествено продължавах да правя възможно най-доброто по отношение на правилното хранене, правилното движение и правилното дишане — но моето «най-добро» все още не беше много добро.
Сократ започна да повишава изискванията си към мен.
— Сега, когато енергията ти се натрупва, можеш да започнеш да тренираш сериозно.
Практикувах толкова бавно дишане, че едно вдишване и издишване продължаваше цяла минута. Съчетано с пълна концентрация и контрол над определени мускулни групи, това дихателно упражнение сгорещяваше тялото ми като сауна и ми позволяваше да се чувствам добре навън, без значение каква е температурата.
С въодушевление забелязах, че развивам същата сила, която Сок ми бе демонстрирал в нощта, когато се запознахме. За първи път повярвах, че е възможно, макар и малко вероятно, да стана воин от неговия ранг. Вече не се чувствах изоставен от приятелите си, а някак по-висш от тях. Когато някой приятел се оплачеше от заболяване или друг проблем, които знаех, че могат да се излекуват просто като се храни правилно, тогава му разказвах това, което бях научил за отговорността и дисциплината.
Една нощ понесох новооткритата си увереност към бензиностанцията, бях сигурен, че щях да науча някакви древни и недостъпни тайни от Индия, Тибет или Китай. Вместо това, още от вратата ми бе връчен един парцал и ми бе казано да изчистя банята. «Излъскай тоалетните до блясък.» Седмици наред изпълнявах толкова много слугински задачи в бензиностанцията, че не оставаше време за важните ми упражнения. Непрекъснато пренасях гуми, изхвърлях боклук. Чистех гаража и подреждах инструментите. Никога не си бях представял, че е възможно такова нещо, но започваше да ми става скучно със Сократ.
В същото време той беше станал и невъзможно взискателен. Искаше за пет минути да свърша работа колкото за половин час, след това, ако не я бях свършил както трябва, безпощадно ме критикуваше. Държеше се несправедливо, непонятно и дори обидно. Докато възмутено размишлявах над това положение, Сократ влезе в гаража и ме упрекна, че съм оставил кал по пода на банята.
— Но някой е използвал банята, след като я изчистих — възразих аз.
— Без оправдания — скастри ме той и добави: — Изхвърли боклука.
Бях толкова вбесен, че стиснах дръжката на метлата като меч. Почувствах ледено спокойствие.
— Но аз едва преди пет минути изхвърлих боклука! Не помниш ли, старче, или вече те е хванала склерозата?
Той се ухили.