Част от секундата [Split Second - bg]

Кинг и Мишел паркираха далече от „Феърмаунт“ и минаха останалото разстояние пеш. Когато наближиха сградата, прожекторът на хеликоптера проряза нощното небе и те бързо притичаха под дърветата.

— Наистина е вълнуващо — каза Мишел, когато излязоха от гората и продължиха към хотела. — Нали разбираш, поне веднъж за разнообразие да се прехвърлиш от другата страна на барикадата.

— Да, страхотна тръпка. Помисли си само, сега можех да съм си у дома пред камината с чаша червено вино и книга на Пруст, вместо да тичам из околностите на Боулинггън, Северна Каролина, и да се крия от полицейски хеликоптери.

— Моля те, не ми казвай, че четеш Пруст, докато пиеш вино — възкликна Мишел.

— Е, само ако няма нищо интересно по спортния канал.

Когато наближиха хотела, Кинг вдигна очи към грозната фасада.

— Винаги съм си мислил, че Франк Лойд Райт би могъл да проектира нещо подобно, ако се беше надрусан с хероин.

— Ужасно е — съгласи се Мишел.

— И за да си представиш що за естет беше Клайд Ритър, ще ти кажа, че смяташе хотела за много красив.

Дупката в оградата, през която бе минала Мишел при предишното си посещение, се оказа запушена. Кинг с лека завист проследи как Мишел се изкатери нагоре далеч по-пъргаво, отколкото би успял той в най-добрите си времена. Имаше защо да завижда. Когато дойде негов ред да скочи от другата страна, кракът му се закачи за мрежата и той едва не падна по очи. Без коментар тя му помогна да се изправи и го поведе покрай сградата. Влязоха от същото място, както при първото й посещение.

Мишел извади фенерче, но Кинг предупредително вдигна ръка.

— Изчакай малко. Нали каза, че имало пазач.

— Да, но не го видях наоколо, когато се вмъквах.

Кинг я изгледа странно.

— Доколкото си спомням, каза, че втория път си налетяла на пазача, но първия път не е имало никого.

— Може да е обикалял от другата страна. Вероятно задачата му е само да наблюдава оградата.

— Да, вероятно — каза Кинг. Кимна й да включи фенерчето и двамата се запътиха към фоайето.

— Залата „Джаксън Стената“ е малко по-нататък по коридора — каза Мишел.

— Тъй ли? Аз пък не знаех.

— Извинявай, Шон. Било е толкова отдавна, а аз съвсем наскоро бях тук.

— Не ми обръщай внимание — каза той. — Просто показвам колко съм невъзпитан.

— Искаш ли да идем там?

— Може би по-късно. Има нещо, което искам да проверя преди това.

— Килерът, където се е скрила Лорета Болдуин?

— Великите умове винаги мислят еднакво. Току-виж, скоро си почнала да пиеш вино и да четеш умни книги. И, макар да не ми се вярва, може би ще отделиш година-две да почистиш джипа си.