В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Да! Да! Да! Щастието е в духа и нищо земно няма да го донесе, ако не е възприето чрез духа. Затова често притежаването на земни предмети и на всичко онова, което би трябвало да носи радост, практически нито радост, нито щастие успява да донесе. Хората се надяват да го открият в нещо външно, в изявите на външния свят, обаче в действителност, само по себе си, усещането за щастие не е нищо друго, освен едно състояние на духа. И това, което донася радост на един, за друг може да бъде напълно безразлично. Ако едно и също явление донася на един радост, а на друг — мъка, не означава ли това, че основанието за радост се съдържа не в самото явление, а в съзнанието, което го възприема и налага върху него своята санкция. И всичко зависи от състоянието на съзнанието и от неговото отношение към едно или друго явление. Но тъй като състоянието на съзнанието зависи от волята и може да се регулира чрез нея, то щастието и нещастието на човека се намират в собствените му ръце. Поставяйки върху всяко явление печата на собственото си решение, човек може да определя своето отношение към живота и към всичко, което става с него. Тогава това, което за едного ще бъде източник на неприятности и страдания, за другиго може да бъде причина за радост. Например бездомието на Земята е тежко поносимо и носи тъга, но то приучва към отказ от земята и от привързаността към въображаемата земна собственост, т. е. освобождава духа от властта на земята и му дава крила. И когато дойде времето да се остави земното, и притежателят на къщи, и бездомникът ще си отидат без да вземат нищо със себе си. Но единият ще остане обвързан с това, което е считал за свое, а другият ще бъде свободен, защото не е притежавал нищо свое. Затова е по-добре да нямаш нищо или пък притежавайки нещо, да не го считаш за свое, помнейки непрекъснато, че всичко, което ни е дадено, ни е дадено само за временно ползване. По този начин, не смятайки нищо за свое, освобождаваме себе си от властта на материалния свят. Дори и тялото ни не е наше, защото е от прах и в праха ще отиде, превръщайки се и то самото на прах. Ние сме безпределни, но земния път е кратък и представлява само един малък отрязък от цялостния ни път в Безпределността. Безпределни сме, ако духът вижда себе си във Висшата Триада, но временни, ако се вижда в тялото и трите нисши обвивки. Свободата на избора към кого да се приобщи изцяло остава на разположение на духа и всеки избира сам това, към което го тегли сърцето му. И нагоре, и надолу пътят е отворен, като изборът е свободен. (2.105)
И тъй, нека запомним: не повторение, а задълбочаване. С разширяването на съзнанието се задълбочава и разбирането. Все същото е, но разширено и задълбочено. И човекът е все същият, но вече при започващо осъзнаване на безпределността и сложността на собствения си микрокосмос. Познай самия себе си — е завет на древната мъдрост. Има и друг, не по-малко дълбок, но и до сега не разбиран правилно — Всичко мое нося със себе си. Повтаряйки го, обикновено са смятали, че става дума за преносими предмети или такива, които могат да се вземат със себе си. Обаче този, който е казал първи това, е имал в предвид вътрешното неотнимаемо достояние на човека, неговите придобивки, събрани в продължение на векове и цялата структура на психо-физическия апарат на човека. Мое изцяло е само това, което е с мен навсякъде и винаги както на този свят, така и на онзи — неотнимаемо и вечно, но обвито от временните обвивки. В това разбиране древното изречение става съвършено друго. (2.211)
Смята се, че ако животът на даден човек се е стекъл щастливо и благополучно, значи той е бил успешен. Но от земно щастие и благополучие все още нищо добро не е произлязло. Следователно, разбирането за успех се различава от разбирането за щастие и благополучие. Човек може да бъде външно щастлив, но ако това щастие се съпровожда със застой на духа и тление, за какъв успех може да се говори? Такова щастие ще бъде най-голямото нещастие за духа. Често привидно нещастните обстоятелства могат да бъдат много удачни за духа, чиито мерки са много различни от мерките на ежедневието. Няма да е преувеличено да се каже, че всички Велики Духове са страдали тежко и за всички тях земният живот е бил източник на най-ценни придобивки. Закон е, че всичко трябва да се заплаща. Жизненият опит и цената за него са неотделими. Може да се предположи колко е трябвало да заплати човечеството за всяка своя придобивка през еволюцията. Този закон важи и в областта на духа. Даром нищо не се дава. Дори и царството Божие се превзема със сила. Трябва от всяко неблагополучие да се извлича съдържащата се в него полза, а не да се съжалява за него. Сам Владиката е казал, че в живота ще има скръб. Но също така е предрекъл и победата. Правилно е от всяко тежко явление в живота да се извлича даваният от него опит. Да се извлича изцяло, до край, обмисляйки всяка една подробност и отпечатвайки я трайно в съзнанието. Правилно е да се обръща внимание на всеки детайл: дребните неща са от голямо значение поради своя характерен смисъл. Дребните постъпки често са показател за нещо твърде голямо, стоящо зад тях. (3.351)