Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Така ли? Е, не е лошо да видиш отблизо любимите си играчи. — Той въведе в компютъра кода си, сетне името на файла.
— Защитила го е с предпазен код, браво на нея. — Говори началникът на лабораторията, Беренски, отменям предпазния код на файл „Пандора“.
ГЛАСЪТ ИДЕНТИФИЦИРАН.
— Искам резултатите от токсикологичния анализ.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НЕ СА ПРИКЛЮЧЕНИ. ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ СА НА МОНИТОРА.
— Пила е доста — промълви Дики. — Първокласно френско шампанско, сигурно е „Дом Периньон“, реколта 55-та година. Навярно е умряла щастлива, още повече, че със шампанското е изгълтала силен наркотик, „Зевс“, струва ми се… Не, не е. — Той се изгърби, както правеше в моменти на любопитство или на раздразнение. — По дяволите, какво е това?
Когато компютърът заизброява различни подробности, той раздразнено го прекъсна и пръстите му запробягваха по клавиатурата като пръстите на добър пианист, изнасящ първия си самостоятелен концерт.
— Има нещо, което не мога да разбера — мърмореше. — Нещо много особено.
Ив наблюдаваше как на екрана се оформят символи и фигури, разделят се и отново се подреждат. Внезапно видя нещо познато и възкликна:
— Същото е! — Извърна се към смълчаната Пийбоди и повтори: — Същото е!
— Не съм казал нищо подобно — намеси се Дики. — Остави ме да довърша изследването.
Ив повтори:
— Същото е, това е онази зелена заврънкулка, обозначаваща елемента Х. Пийбоди, обясни ми общото между прочута манекенка и някакъв второкласен полицейски информатор?
— И двамата са мъртви.
— Премина първия тест. Искаш ли да отговориш на втория въпрос и да удвоиш печалбата си? Как са умрели и двамата?
Пийбоди едва забележимо се усмихна.
— Били са пребити до смърт.
— А сега — трети въпрос за спечелване на супернаградата. Какво е общото между тези наглед несвързани помежду си убийства?
Асистентката й погледна към екрана и заяви:
— Елементът Х.
— Напредваме, Пийбоди. Изпрати сведенията в моята канцелария, Дики. В моята — повтори тя, когато лаборантът я изгледа. — Ако се обадят от отдел „Наркотици“, нямаш нищо ново за тях.
— Слушай, нямам право да укривам информация.
— Точно така. — Ив се обърна и тръгна към вратата, но преди да излезе, подметна: — До пет следобед ще си получиш билетите.
— Знаела сте — замислено изрече Пийбоди, докато асансьорът се изкачваше към етажа, където се намираше отдел „Убийства“. — Когато бяхме в апартамента на жертвата, не открихме кутийката, но вие знаехте какво е имало в нея.
— Предполагах — поправи я Ив. — Всички сведения подкрепяха теорията ми. Пандора е вземала нов вид наркотик, който се е опитвала да запази в тайна, а от разговора с Редфорд разбрахме за повишения й сексуален апетит и за внезапните й приливи на енергия. — Погледна часовника си и продължи: — Мисля, че имах късмет, тъй като разследвам двата случая едновременно. В един момент си казах, че съвпаденията може да са случайни, сетне престанах да се колебая. При огледа и на двата трупа ми направиха впечатление жестокостта и силата, с която са били нанасяни ударите.
— Не бих казала, че успехът ви се дължи чисто и просто на късмет. Аз също присъствах на огледите, но и през ум не ми мина да свържа двете убийства. Непрекъснато бях шест крачки след вас.
— Ти схващаш бързо. — Ив слезе от асансьора и се отправи към ескалатора за нивото, където се намираше канцеларията й. — Не се подценявай. Все пак имам двойно по-дълъг стаж от теб в полицията.
Пийбоди се качи до нея и с безразличие огледа града, който се простираше отвъд огромните стъклени прозорци.
— Защо избрахте мен — за асистентка?
— Умна си и си куражлия. Същото ми каза Фийни, когато ме взе за негова помощничка. Разследвахме убийство — двама юноши били насечени и части от телата им бяха разхвърляни върху площадката за излитане на ъгъла на Второ авеню и Двайсет и пета улица. По онова време аз също „бях шест крачки след него“. Но скоро улових верния ритъм.
— Как разбрахте, че искате да работите точно в отдел „Убийства“?
Ив слезе от елеватора и тръгна към канцеларията си.
— Защото според мен смъртта е най-голямата несправедливост, а когато някой я причинява преждевременно, това е още по-несправедливо. Хайде да си вземем по едно кафе, Пийбоди. Искам да имам всичко черно на бяло, та да го занеса на командира.
— Питам се дали не бихме могли да хапнем нещо…
Ив усмихнато се обърна и подхвърли:
— Нямам представа дали автоготвачът ми е зареден с храна, но… — Думите замряха на устните й, когато влезе в стаята и завари Касто седнал на собствения й стол и подпрял дългите си крака върху бюрото й. — Хей, Джейк Касто, виждам, че си се настанил удобно.