Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Реших да те почакам, скъпа. — Намигна й и отправи ослепителна усмивка към Пийбоди. — Здравей, Ди Ди.
— Ди Ди ли? — промърмори Ив и отиде да поръча кафето.
— Здравейте, лейтенант. — В гласа на Пийбоди прозвуча стоманена нотка, ала лицето й поруменя.
— Блазе на онзи, комуто се налага да работи с две жени-ченгета, които са не само умни, но и радват окото. Ще ми отпуснеш ли една чаша кафе, Ив. Предпочитам да бъде силно, без мляко и с много захар.
— Ще си получиш кафето, но днес не разполагам с време за консултации. Предстои ми да отхвърля купища писмена работа, а след два часа имам среща.
— Няма да ти преча и да те задържам. — Но дори не помръдна, когато тя му подаде чашата с кафето. — Опитвам се да пришпоря Охлюва, но този човек напълно е заслужил прозвището си. Обаче ми хрумна, че като разследваща случая, можеш да ми осигуриш мостра от онзи прах. От време на време прибягваме до услугите на частна лаборатория и много бързо получаваме необходимата информация.
— Според мен е незаконно да изнасяме мостри извън отдела, Касто.
— От отдел „Наркотици“ имам разрешение да използвам въпросната лаборатория.
— Имах предвид отдел „Убийства“. Да отпуснем на Дики още малко време. Старият Бумър няма да ни избяга.
— Както решиш, ти командваш парада. Исках само да приключа с тази история. Предизвиква лош вкус в устата ми. За разлика от това кафе. — Притвори очи и въздъхна. — Господи, жено, как се снабдяваш с тази амброзия?
— С връзки.
— О, да, бях забравил за богатия ти годеник. — Той с наслада отпи още една глътка. — Едва ли бих могъл да те съблазня с предложение за студена бира и мексиканска питка.
— От всички напитки предпочитам кафето.
— Не те обвинявам. — Касто извърна очи и с възхищение изгледа Пийбоди. Ами ти, Ди Ди? Какво ще кажеш за една студена бира?
— Полицай Пийбоди е на служба — побърза да се намеси Ив, когато асистентката й объркано запелтечи. — Освен това имаме много работа.
— В такъв случай няма да ви преча. — Той свали краката си от бюрото и се изправи. — Защо не ми се обадиш, когато не си на служба, Ди Ди? Знам едно ресторантче, където сервират най-страхотните мексикански ястия отвъд Рио Гранде. Ив, уведоми ме, ако промениш решението си за пробата.
Когато русокосият красавец без да бърза напусна канцеларията, Ив нареди:
— Затвори вратата, Пийбоди. И избърши лигите от брадичката си.
По-младата жена машинално вдигна ръка, сетне усети, че й се подиграват и се намръщи още по-силно.
— Не виждам какво е толкова смешно, лейтенант.
— Престани да ме наричаш „лейтенант“. Всеки, който позволява да го наричат Ди Ди, пада пет степени в очите ми. — Ив се отпусна на стола, на който досега беше седял Касто. — По дяволите, питам се какво искаше.
— Мисля, че го каза недвусмислено.
— Не, едва ли е дошъл само за това. — Приведе се, включи компютъра и провери дали са нарушени защитните кодове. Не откри нищо нередно. — Не мога да разбера дали се е опитвал да проникне във файловете ми.
— Но защо да го прави?
— Много е амбициозен. Ще привлече вниманието на началството, ако приключи разследването преди мен. Освен това от отдел „Наркотици“ не обичат да споделят славата.
— Като че пък ние обичаме — сухо отбеляза Пийбоди.
— Не, по дяволите. — Ив вдигна поглед и се усмихна. — Да се залавяме с рапорта. Налага се да повикаме извънземен токсикологичен експерт. Следователно трябва добре да аргументираме този огромен разход, който ще съсипе и без това мизерния ни бюджет.
След трийсет минути ги повикаха в кабинета на началника на полицията.
Ив харесваше началника Тибъл. Той беше исполин, който ценеше смелите предложения, а по сърце си оставаше обикновен полицай, макар да се бе издигнал на важен пост. След отвратителната смрад, която беше оставил предшественикът му, градът и полицията се нуждаеха от полъха на свеж въздух, чието олицетворение беше Тибъл.
Нямаше представа за какво ги е повикал. Ала моментът на истината настъпи, когато ги поканиха в кабинета и тя видя Касто и неговият шеф.
— Моля, заповядайте. — Тибъл им посочи свободните столове. Ив стратегически побърза да се настани до командир Уитни.
— Повиках ви да уредим едно малко недоразумение — започна началникът. — Ще разрешим проблема незабавно и завинаги. Лейтенант Далас, разбирам, че сте натоварена с разследването на убийствата на Пандора и на Йохансен.