Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив сякаш гледаше старо копие на някакъв филм — неясно и надраскано — където образите от време на време изчезват. Убиецът струва й се, че е мъж бърза да прикрие следите си и предпазливо заобикаля локвите от кръв.
— Налагало му се е да бърза от страх, че всеки момент Леонардо може да се върне. И все пак е трябвало да не пропусне нищо, за да не остави улики. Почти е привършил, когато чува стъпки. Влиза Мейвис, която извиква името на Леонардо, после забелязва трупа и коленичи до него. Появата й е добре дошла за убиеца. Удря я по главата, при което тя изпада в безсъзнание, после притиска пръстите й към бастуна, може би дори нанася още няколко удара върху мъртвата. Взима безжизнената й ръка и прекарва острите й нокти по лицето на Мейвис, после разкъсва роклята й. Накрая облича една от широките роби на Леонардо, за да прикрие окървавените си дрехи.
Затвори най-долното чекмедже, изправи се и срещна изумения поглед на асистентката си.
— Все едно, че сте присъствала — промълви Пийбоди. — Дали някой ден ще мога и аз да го правя, да „влизам в кожата“ на убиеца?
— Със сигурност ще можеш, ако разследваш още няколко убийства. Обаче ще установиш, че излизането е много по-трудно. По дяволите, къде е проклетата кутийка?
— Какво, ако Пандора я е взела със себе си?
— Не мисля, че го е сторила. Къде е ключът, Пийбоди? Редфорд каза, че Пандора заключила чекмеджето. Но къде ли е ключът?
Пийбоди мълчаливо извади портативния си компютър и поиска списък на вещите, намерени в джобовете или в чантата на жертвата. Загледа се в монитора и съобщи:
— Сред веществените доказателства не фигурира никакъв ключ.
— Следователно убиецът го е взел. Отишъл е в дома на жертвата, взел е кутийката и всичко останало, което му е било необходимо. Да прегледаме диска от системата за сигурност.
— Предполагах, че „метачите“ вече са го сторили.
— Но защо да го правят? Пандора не е била убита тук. Те са проверили само часа, в който е напуснала сградата. — Ив се доближи до монитора на системата за охрана и поиска да прегледа записа на случилото се през въпросната нощ във въпросния час. Видя как Пандора се появява от къщата и с бърза крачка излиза от обсега на камерата. — Два часът и осем минути. Добре, да видим какво се получава. Смъртта е настъпила около три. Компютър, превърти до 3:00, после продължи със скорост трикратно по-голяма от реалното време. — Тя впери поглед в хронометъра и внезапно извика: — Стоп кадър! Ах, този мръсник! Какво виждам, Пийбоди?
— Ами… губи се времето от 4:03 до 4:35. Някой е изключил камерата, навярно чрез дистанционно устройство. Във всеки случай е разбирал от тези неща.
— И този някой е рискувал адски много, за да вземе някаква си кутийка с таблетки. — Тя мрачно се усмихна. — Имам страхотно предчувствие, Пийбоди, и мисля, че ще се окажа права. А сега да вървим и да спретнем един хубав скандал на момчетата от лабораторията.
Девета глава
— Защо ме тормозиш, Далас?
Шефът на лабораторията, Дики Беренски, когото враговете му наричаха Дики Охлюва, отново се надвеси над микроскопа. Беше изключително методичен и същевременно бе голям досадник. Бавеше с дни резултатите, но данните, получени от него винаги се оказваха точни, което му беше спечелило уважението на съдиите и на колегите му от полицията.
— Нима не виждаш, че съм претрупан? — Той фокусира микроокуляра с тънките си пръсти, подобни на пипалата на паяк. — Имаме десет убийства, шест изнасилвания, един куп мъртви при неизяснени или съмнителни обстоятелства и какво ли още не. В края на краищата не съм робот.
— Но много приличаш на такъв — промърмори Ив. Не обичаше да влиза в лабораторията, където миришеше на дезинфектант. Стените, облицовани с бели плочки я потискаха, напомняха й за болница или още по-лошо — за отделението за извършване на психологически тестове. Всеки полицай, който при изпълнение на дълга си убиеше човек, задължително се подлагаше на такъв тест. Ив потръпваше при спомена за неприятната процедура.