Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— За съжаление не се ли приложи тройно повече от общоприетото, сегашната ваксина не действува — засмя се президентът. — Три пъти ли ти слагаха ваксина?
— Лекарите ме увещаваха, но на мен и един път ми беше много. Аз пия лекарство срещу грипа, което е тайната на нашия род.
— Яйца, разбъркани в ракия?
— Откъде знаеш? — ококори се заместник-председателят на Сената.
— По каква работа ме търсиш, Маклийн? — попита президентът.
— Вече издадох заповед за увеличаване на производството на ваксина. Министърът на отбраната е дошъл да попречи на това, но възнамерявам да го помоля да изчака малко. Как се използуват обществените сгради, пригодени за временни болнични заведения?
— Като се има предвид броят на нуждаещите се от хоспитализация, тези болници съвсем не са достатъчни. Започна да се чувствува и недостиг от лекари. Та и лекарите, и медицинските сестри също боледуват от грип — добави навъсено Маклийн. От миналата седмица той изпълняваше длъжността председател на Сенатския комитет за борба срещу грипа. САЩ бяха първата страна в света, където в отговор на декларацията на Световната здравна организация незабавно бяха взети административни мерки. Но въпреки това положението далеч не беше цветущо.
— Има и нещо друго, Ричардсън — рече Маклийн. — Получих поверително съобщение от Рокфелеровия институт. Там учените смятат, че сегашната епидемия може би не е само грип.
— А какво, полиомиелит ли е?
— Не, наистина има нещо друго. Погледнато статистически, смъртността е много висока. Над двадесет процента от заразените умират. Обаче се говори, че едновременно се проявява и непозната болест, чиято смъртност също е висока.
— Каква е тя? — намръщи се президентът. — Чух, че сегашният грип предизвиквал пневмония с крупозен характер.
— Учените и лекарите твърдят, че не е само това. Ако погледнем как нарастват случаите на внезапно спиране на сърдечната дейност, става ясно, че зад „тибетския“ грип се крие някаква нова, абсолютно непозната епидемия…
Иззвъня прекият телефон, поставен до видеофона.
— Джордж… извинявай. Ще отложим разговора за по-късно. Звънят по прекия телефон.
Президентът изключи видеофона, грабна слушалката и лицето му тутакси придоби сурово изражение.
— Каквоо? Кой е разрешил тази глупост? — извика той. — Веднага ме свържете с губернатора на щата. Ако го няма, щом се върне, веднага ме свържете! В никакъв случай няма да позволя такова нещо! Ако е нужно, ще вкарам в действие и армията. — Хвърляйки слушалката, президентът рече с мрачен вид: — В Алабама е избухнал бунт сред чернокожото население.
— Защо? Какво е станало? — попита министърът на финансите.
— Правителството на щата провежда дискриминационна политика при ваксинацията. Щатската полиция е стреляла, за да разгони струпалите се пред здравните центрове чернокожи.
— Ваксината не стига — каза министърът на отбраната.
— И така да е, няма да допусна чернокожото население да бъде дискриминирано.
— Президенте — с хладен тон се обади министърът на финансите, — вероятно ще трябва да предприемем още по-сериозни мерки.
— Даа — президентът се втренчи в министъра на отбраната. — Повикайте веднага заместник-председателя на Комитета на началниците на щабовете. Отсега нататък искам той да присъствува на всичките ни заседания. В случай че въведем военно положение.
— Нима специалните части на армията за водене на бактериологична война не са подготвени за епидемиологична защита? — попита министърът на финансите. — Навярно сте мислили не само за нападения, но и за защитни действия?
— Да, но ако тези части бъдат задействувани, ще се вдигне голям шум — отговори министърът на отбраната. — Без специална заповед от президента… Освен това, когато започне принудителното изолиране на болните…
Отново зазвъня прекият телефон. Този път бе шефът на ЦРУ. Президентът бавно вдигна слушалката, сякаш се боеше от разговора.
— Аз съм, Ричардсън. Какво има?
Президентът пребледня.
— Действително ли? А какво става в съветското посолство. Отклонили са предложението за среща? А Европа?
Затаили дъх, другите двама бяха вперили погледи в президента.
— Разбрах. Продължавайте да следите и проверявайте. Ако е истина…
Изричайки тези думи, президентът изведнъж превключи копчето:
— Приведете в готовност прекия телекс с Кремъл. Приемаща страна — заместник министър-председателят Годунов. Повикваща страна — моето име, бързо…
Сетне, докато позвъни още два пъти, президентът бързо каза на другите двама: