Нашественици във времето

Въпреки всичко Парз се подразни от снизходителното отношение на какса.

— Не се ли тревожите поне малко, че тези корабчета може би вече вдигат по тревога цялата Слънчева система? Може вътрешните планети да съберат повече сили за удар срещу вас — мрачно каза той. — И ако им позволите да се подготвят…

— Джейсофт Парз! — Личеше, че търпението на какса се изчерпва. — Твоите фантазии, породени от стремежа ти към смъртта, започват да ми правят лошо впечатление. Досега не съм забелязал нито едно отчаяно предупреждение, каквото ти така жадуваш.

Парз се навъси и разсеяно се почеса по бузата през тънката прозрачна пластмаса на маската.

— Положението наистина ми се струва необяснимо, дори като си припомним политическата раздробеност. „Приятелите“ са от една година в този период. Имали са предостатъчно време да предупредят живеещите в тази епоха хора, да съгласуват действията си, да съберат някакви сили, за да ви се противопоставят… дори да затворят портала на „Интерфейс“.

— Засега няма признаци на подобна съгласуваност — отговори каксът.

— Не, няма. Възможно ли е „Приятелите“ да не са предупредили тукашните хора, дори да не са се свързали с тях?

Парз и сега виждаше кораба на „Приятелите“ върху фона на Юпитер — зелено петно в розово море. Какво замисляха бунтовниците? „Приятелите“ трябва да са имали нещо на ум, когато са извършили отчаяното си бягство към този период… Но явно са решили, че не се нуждаят от възможностите на хората, живели в него.

Парз се опитваше да си представи как шепа бунтовници с един-единствен, стъкмен от каквото са имали подръка кораб, са се надявали да нанесат удар през петнадесет века срещу междузвездна сила.

— Няма особено значение — промърмори каксът, безтелесният му глас жужеше като насекомо някъде между очите на Парз. — Вторият кораб на Окупацията е на минути път от апарата на бунтовниците. Тази нелепа сценка наближава кулминацията си.