Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен внезапно установи, че Фавн не беше се върнал при нея. Дървесният пискун беше останал отвън, бе избягал в жестокия пъкъл. Тя затвори очи за миг. Стреса също бе там, направила сама своя избор. Страхуваше се и за двамата, но с нищо не можеше да им помогне.
Изглежда вървяха през тунела безкрайно дълго, приведени ниско и без да разменят нито дума. Колкото отиваха по-напред, толкова повече просветляваше, докато накрая в скалата стана светло като ден. Светът отвъд изчезна напълно. Мъглата, горещината, пепелта и вонята — всичко бе изчезнало. Изведнъж скалата също изчезна, превръщайки се в черна и плодородна земя, която напомни на Рен за горите на Западната земя, за нейния дом. Тя вдишваше дълбоко миризмата й, учудена, че това е възможно. Магията, помисли си Рен, ме запази.
Тунелът свърши с ред каменни стъпала, които водеха нагоре до тежка, обкована с желязо порта в каменна стена. Когато достигнаха вратата, Бухала изведнъж се обърна с лице към тях.
— Рен — каза тихо той, — изслушайте ме. — Сивите му очи я гледаха напрегнато. — Зная, че съм чужденец за вас и вие нямате никаква особена причина да ми повярвате, каквото и да кажа. Но вие трябва да разчитате на мен поне този път. Когато говорите с кралицата, но само когато сте насаме с нея, трябва да й разкриете, че притежавате Елфовите камъни. Не казвайте на никой друг за тях преди това. Разбирате ли?
Рен кимна бавно.
— Защо ме молите за това, Орин Страйът? — попита тя.
Бухала тъжно се усмихна, а бръчките на изпитото му лице станаха още по-дълбоки.
— Защото, Рен, макар да искам да е иначе, но не всеки ще се зарадва на вашето идване — каза той.
После се обърна, почука рязко на вратата, почака и почука отново — три и после два пъти, три и после два пъти. Рен се вслушваше. От другата страна се чу шум. Тежките резета се освободиха и плъзнаха настрана. Вратата бавно се отвори и те прекрачиха прага.
ГЛАВА X
Аз пристигнах у дома.
Това беше първата мисъл на Рен — жива, потресаваща и неочаквана.
Рен беше вътре в града, стоейки в една Ниша, в сянката на защитните укрепления. Арборлон се простираше пред нея и сякаш се бе върнала в Западната земя, защото тук имаше дъбове, сагуа, брястове, зелени храсти и трева. Имаше потоци и езера, и живот, накъдето и да се обърнеш. Бухал бухаше тихо. Чу се плясък на крила, когато малка птица изхвръкна като стрела от своето скривалище. Други пееха. Козодои! Светулки мигаха и щурци свиреха в горичка от канадска ела. Можеше да се долови тихото ромолене на подскачащата по скалите река, да се почувствува милувката на лекия нощен ветрец върху лицето. Въздухът бе чист, освободен от вонята на сяра.
Тук беше и самият град. Той се беше сгушил в зеленината и представляваше струпвания на жилищни-сгради и магазини, улици и шосета отдолу и пътища на небесни тела отгоре, дървени мостове, които свързваха бреговете на плетеница от потоци; Лампи, които осветяваха прозорци и мигаха за добре дошли и хора — една шепа, все още не прибрали се за спане — които се разхождаха, може би за да се разтоварят или да се възхищават на небето. Защото тук отново имаше небе, ясно, безоблачно и великолепно със своите бели като нов сняг звезди и луна във фаза три четвърти. Под неговия свод всичко проблясваше слабо от магията, която се излъчваше от стените. Все пак, светлината не беше ярка, както се струваше на Рен отвън, а стените въпреки своята височина и дебелина, бяха така смекчени от нея, че изглеждаха почти ефимерни.
Погледът на Рен се стрелкаше от място на място, откривайки цветни градини, разположени в добре поддържани дворове; живи плетове, които ограждаха алеи и улични лампи от ковано желязо. Имаше коне, крави, пилета и всякакви видове животни в колиби и обори. Имаше кучета, свили се и заспали пред входове и котки върху первази на прозорци. Имаше цветни знамена и чадъри пред входовете и сенници, които висяха над витрините на магазини и над коли за разнасяне на стоки. Къщите и магазините бяха бели и чисти с прясно боядисани ивици по краищата в хиляди цветове. Тя не можеше да види всичко това, разбира се, а само най-близките части от града. Все пак, нямаше никакво съмнение в това къде се намира и как се чувства. Бе си у дома.