Елфите на Шанара

— Тя, в края на краищата, се върна, нали? Очите му се преместиха отново върху Рен. — И е красива като майка си.

Рен се изчерви, смутена от комплимента. Осъзна го, но не бе в състояние да направи нищо. Усмивката на елфа се разшири и я разстрои още повече. Той прекоси бързо разстоянието до нея и сложи покровителствено ръка на рамото й.

— Не, не, моля те, това е истина. Ти си одрала кожата на майка си. — Той я стисна приятелски. — Макар че си малко прашна и опърпана тук-там. Усмивката му я привлече, стопли я и я накара мигновено да се отпусне. Все едно че нямаше никой друг в стаята.

— Пътуването от брега насам беше твърде трудно — успя да каже тя и изпита удоволствие от смеха му, който веднага последва думите й.

— Трудно е наистина. Малцина биха успели да го извършат. — Аз съм Гавилан Елеседил. — каза й той, — племенник на кралицата и твой братовчед. — Той млъкна като видя нейния озадачен поглед. — А, но ти още не знаеш за това, нали?

— Гавилан, отивай да спиш — намеси се Еленро, усмихвайки му се. — Ще се представиш по-късно. Сега Рен и аз имаме нужда да поговорим, само двете, насаме.

— Какво без мен? — попита Гавилан, приемайки обидено изражение. — Мислех, че ще искате да включите и мен, лельо Ел. Кой стои по-близо от мен до майката на Рен?

Погледът на кралицата беше неумолим.

— Аз — отвърна тя и се обърна отново към Рен, подбутвайки Гавилан настрани и заставайки до момичето. Ръцете й обгърнаха рамената на Рен. — Тази нощ ще бъде само за нас двете с Рен. Гарт ще те почака да свършим. А сега бих желала първо да поговорим насаме.

Рен се колебаеше. Тя си спомни казаното й от Бухала, че не трябва да казва на никого нищо за Елфовите камъни, с изключение на кралицата. Тя се огледа, но той гледаше настрана. От друга страна, червенокосата жена гледаше втренчено Гавилан. По лицето й нищо не можеше да се прочете.

Гарт привлече вниманието на Рен и й каза със знаци: Направи, както те моли тя.

Рен все още не отговаряше. Тя бе на път да разбере истината за своята майка, за своето минало. Отдавна се стремеше да открие отговорите, които търсеше. А изведнъж не искаше да бъде сама, когато това се случи.

Всички чакаха. Гарт направи отново знак. Направи го. Суровият, безкомпромисният Гарт, пазителят на тайни. Рен се усмихна насила.

— Ще говорим насаме — каза тя.

Те напуснаха помещението и тръгнаха по коридора. Минаха по едно извито стълбище към втория етаж на двореца. Гарт остана отзад с Орин Страйът и Трис очевидно приемаше спокойно тяхната раздяла, макар да знаеше, че същото не се отнася и за Рен. Тя усети, че Гавилан тръгна след тях, видя го как й се усмихва и й намигна и как после изчезна в един коридор — един лукав дух, връщаш се към други забавни игри. Рен инстинктивно го хареса, точно както и Бухала, но не по същия начин. Всъщност още не бе сигурна в какво се състоеше разликата. В момента бе твърде объркана от всичко, което се случваше, за да е в състояние да го осмисли. Тя хареса Гавилан, защото той я накара да се почувствува добре, засега това беше достатъчно.